Пътища водещи към ада - част - II

Православната църква за окултизма
Пътища водещи към ада - Част II

Сборник беседи статии и разкази
Съдържание

Бал на Сатаната
За телевизора
Чудовища за малките
Картите - дяволска примка
Не, нашият живот не е игра
Сквернословието
Грехове против тялото
Невидимата бран
За руската душа
Последование за отричане от занимания с окултизъм

Бал на Сатаната

Михаил Дунаев, преподавател в Московската Духовна Академия

В навечерието на Нова година на някои места по стените се появиха афиши: "Новогодишен бал при сатаната". Организатор бе една от популярните рокгрупи.

Е, разбира се, никой не го възприе така директно, че ще бъдем на гости и ще танцуваме у самия дявол. Това бе метафора, шега. Но във всяка шега има и частица сериозност. Понякога в дреболията се открива такова нещо, че и без разяснения е ясно и всичко става очевидно.

Рокмузиката се превърна в знамение на времето.

Тя, разбивайки тишината, се стоварва отвсякъде върху човека, тревожейки нашия и без това неспокоен свят. Днес тя вече не е само един феномен на музикалната култура (или безкултурност), а своеобразен прозрачен, лесен за разшифровка код, в който е отразена нова система на ценности, новата култура изобщо, натрапвана ни с агресивен напор, но от кого?

Рокът днес означава и нещо повече, защото за мнозина той се превръща в мироглед, в начин на поведение и мислене, в символ на смисъла на живота. Би трябвало всички ясно да осъзнаем, че борбата около рока вече не е просто борба срещу лошия естетически вкус или срещу чужда на нашата национална култура и система от идеи, а бран между силите на светлината и силите на тъмнината за душите на хората.

Самата рокмузика, както е известно, е изкуствено създадена въз основа на ритмизираното шумово оформление на езическите ритуални обреди на африканските племена. Дори само от това прозира нейната нечистота. По природата си тя е предназначена да довежда човека до определени екстатични състояния, които магьосниците идолопоклонници са умеели да предизвикват много изкусно. Разбира се, днешните рокзвезди са безразлични към конкретните езически вярвания на дивите племена, но съзнателно или безсъзнателно те ползват същите небезопасни за човешката психика похвати за замъгляване на съзнанието, които са били изобретени от негърските шамани в отминалите времена. И не безуспешно: дори само като наблюдаваме поведението на зрителската тълпа на рокконцертите, можем да се убедим в това. Възможностите на днешните шамани са многократно усилени и от съвременната звукова техника, способна да заглуши разума с грохота си. Връзката на времената и мирогледа се проявява и на езиково равнище - не случайно звездите на рока се наричат кумири, идоли, на които се покланят и които обожават. Елементите на религиозен култ личат тук съвсем определено.

При всяко идолопоклонство, в създаването на кумири има нечисто, дяволско начало. Няма особена необходимост това да се доказва. Но роккултурата, независимо от създаването на идоли, проявява природата си и чрез откровени знаци на сатанинския култ. Инфернален символ е самата гледка на беснуването на същества от неопределен пол, нерядко полуголи, изрисувани, с неестествени гримаси и празни очи, в адски грохот издаващи неистови, нечовешки вопли сред кълба дим и светлинни ефекти. А в залата - ответен жест с "рогцата" на вдигнатите нагоре два пръста. Някои от участниците на видеоклиповете директно застават пред зрителите в облика на таласъми, върколаци, дяволи и друга нечиста сила. Дори за невярващия човек това не може да не бъде знак за вътрешната нечистота на това явление.

Но и онези прояви на роккултурата, които са лишени от сатанински атрибути, по същността си са нечисти. Рокмузиката е нечиста, както е нечист всеки наркотик. Адептите на рока се опитват да отрекат това твърдение, като го обявяват за признак на невежество, некултурност, тоест прибягват към шаблонния похват да обвиняват опонентите в собствените си слабости и грехове. Днес научните изследвания позволяват да се направи нееднозначен извод за отрицателното въздействие на силните ритмични шумове върху организма на човека (което, да припомним, са използвали още африканските магьосници). Получава се потискане дейността на главния мозък, блокират се центровете на задържане, нарушава се психиката и се освобождават разрушителните инстинкти. Всичко това е резултат на самонаркотизация на организма, тоест на изработването на наркотични вещества в отговор на стресовото въздействие на противоестествените външни ритми и шума на прага на болезнената чувствителност. Затова въздействието на рока е сходно с действието на другите наркотици. "Кефът" има чисто физиологична основа. Рокмузиката опиянява в прекия смисъл на думата. Впрочем може да минем и без научни дискусии. Достатъчно е просто един път да се видят участниците на който и да е рок шабаш веднага след края му. С диви сцени на масова психоза, хулиганство, насилие, безсмислен вандализъм тълпата отговаря на беснуването на своите кумири. Нека да си припомним побоя в Тушино. Това ще се повтаря всеки път и е неизбежно.

Както и всеки опиат, рокмузиката за мнозина се превръща в любимо средство за бягство от действителността, начин поне за известно време да се откъснат от непривлекателната и понякога плашеща реалност. Някои изказвания в подкрепа на рока оправдават съществуването му именно с необходимостта за още неукрепналите с разум и душа, едва встъпващи в живота млади хора да намерят, макар и временно, но все пак утешение в хаоса на стресовите ситуации на жестоката обкръжаваща ги действителност. Всъщност слабите души винаги прибягват към някакво средство за забрава, което да им помогне да се скрият в илюзорния свят на мечтанията. Преди това бе най-често алкохолното опиянение, сега цивилизацията изобрети много други средства, в това число и рок-упояването. Пагубната роля на упояването е известна: отнасяйки се снизходително към човешката слабост, то пречи на душата да укрепне в изпитанията на живота, заробва я, вмъква я в порочен кръг, от който понякога е необикновено трудно да се отскубне. Така лукавият улавя душите.

Човек губи чувството за собствено достойнство и животът за него става безсмислен, като губи в човешките очи и ценността си. А с това, което няма цена и смисъл, е по-добре да се разделиш. Роккултурата вече започна да показва открито пред света влечение и дори култ към самоубийството. Но дори и онези, които не се решават да сложат направо край на живота си, извършват греха на самоубийството всеки път, когато замаяни се "крият от живота", "бягат от живота". Всяко такова "бягство" е макар и не явно, но многократно извършвано самоубийство. Да, не случайно някои разновидности на роккултурата са пряко свързани с култа към самоубийство.

Както всеки наркотик, така и рокмузиката се харесва на своите почитатели преди всичко с илюзорната помощ в преодоляването на житейските трудности. Като не съумяват да се ориентират в природата на своите влечения и състояния, много млади хора се опитват да обяснят влечението си към опиума на рока с мъглявото "харесва ми". Към подобен аргумент прибягват и тези, които сами не са увлечени от рока, но напълно го допускат като принадлежност на "младежкия" начин на живот: щом им харесва, значи има право на съществуване. Тук, между другото, се проявяват душевната и умствената леност на разсъждаващите по този начин, нежеланието им да направят ни най-малко усилие, за да осъзнаят фаталната природа на роккултурата, душевната им закостенялост.

Така ние се сблъскваме с един от същностните закони на нашето битие: първите крачки в посока към тъмнината винаги са приятни и се "харесват". Те винаги са леки (иначе как би ни съблазнил лукавият?). Неизбежната разплата в края на този път често въобще не се осъзнава, или пък се отхвърля чисто психологически. Понякога в нас живее една наивна увереност, че всички онези нежелани последици от нашите несполуки, грешки и прегрешения ще ни отминат. Началното движение към светлината винаги изисква вътрешни душевни усилия, преодоляване на себе си, на своето маловерие, което лукаво подхвърля на съмнение необходимостта от духовно отхвърляне на нечистите примамки. Тези примамки, при целия им вътрешен фалш, външно са винаги очевидни и несъмнени.

Една такава примамка на роккултурата стана измамната възможност да се изрази протест срещу всички лоши прояви в живота. Психологически човек винаги е склонен към чувството за протест - и тук го причаква една от най-коварните съблазни, съблазънта да осъжда всичко и всички. А нали признаваме: онзи протест, който нерядко наблюдаваме днес, е протест против сламката в чуждото око при пълното нежелание да забележим гредата в собственото. Протестът на днешните рокманиаци не е нищо друго, освен индивидуалистичен протест не срещу неправдата, а срещу онова, което ограничава необуздаността на техните собствени нрави - измамен, привиден протест. Той нерядко преминава в истерия (за рока тя е почти постоянно състояние), истерия на отхвърляне на реалното битие, на разрушение, на признаване за единствена ценност егоцентричното с всякакви средства самоутвърждаване на "кумира". За да се убедим в това, достатъчно е да погледнем без предубеждение презрителната гримаса, превръщаща се в маска, в отличителен признак на някой рокпротест, достатъчно е да се срещнем очи в очи с "металния" и остър поглед на някой самоуверен идол.

Днес роккултурата изповядва на висок глас принципа на "разкрепостяване на личността" и стремежа към пълна и с нищо неограничавана свобода. Отново съблазнителна примамка. Не всички обаче се досещат, че под привидната свобода и разкрепостяване на човека се пробутват разюзданост и безотговорност - може би най-отвратителните разновидности на духовното робство. Защото всяко утвърждаване на външната свобода при запазване на вътрешната поробеност от греха е обикновена измама на лукавия. Светителят Филарет, митрополит Московски, проницателно предупреждаваше: "Наблюдението на хората и на обществото показа, че онези, които повече са се отдали на вътрешното робство - робство на грехове, страсти и пороци - много по-често от другите се проявяват като ревнители на външната свобода в човешкото общество пред законите и властта..."

Чувството, че всичко е позволено, неизбежно води към загубата на чувството за срам, тоест оная духовна ценност, която е несъмнено онтологична по своята същност. Безсрамието и чувството, че всичко е позволено, са две страни на една и съща монета. Но какво друго се насажда активно в съзнанието на човека чрез поведението на разюзданите роккумири?

За безсрамието им способства утвърждаваната от тях естетика на безобразното. Създава се впечатление, че колкото е по-отвратително едно или друго зрелище, толкова по-привлекателно е то за рокаджиите. Разрушаването на красотата на естествените форми и култът към противоестественото са съществени признаци на рока. Самият облик на рокмените (прическа, дрехи, изрисувани тела), а и неестествените гласове на изпълнителите косвено са насочени към формирането на противоестествено съзнание, към провокиране на бунт срещу дадения ни образ на тварния свят - бунт разрушителен и дяволски по своята природа.

Но безсрамието на роккултурата е и в това, че тя сама и откровено се обявява не просто за норма на поведение, а за някакъв идеал, своего рода последна дума на земната премъдрост. Тук прозира и още една уловка на дяволщината: наглата претенция за своята собствена висша "прогресивност". Самото понятие за прогрес е способно да хипнотизира неустановените умове, да ги накара сляпо да се прекланят пред онова, което заблуденото обществено мнение е склонно да признае за "напредничаво". Като оставим настрана въпроса за правомерността на самото понятие по отношение към историята или изкуството, трябва само да отбележим, че прогресът най-често се разбира като някаква линейна временна последователност, а за критерий на прогреса се признава хронологическата смяна на събитията. Разбира се, теоретиците на изкуството изобщо не се придържат към такива вулгарни възгледи, присъщи на обикновеното съзнание, но именно то определя системата от ценности на масовата култура.

По принципа на линейността живописта на М. Шагал или на П. Пикасо е несъмнено по-прогресивна от руската средновековна иконопис, а "дръзновеното" съчетаване на еротични и религиозни образи при С. Дали не може да не бъде обявено за едно от "висшите постижения" в изкуството. Същото съчетание може да открием и в "прогресивната" музика на днешния ден - например в нашумялата рокопера "Юнона и Авос". За несъмнен "шедьовър" е обявена и рокоперата "Иисус Христос - суперзвезда". Нима не е достатъчно само заглавието, за да се разбере веднъж за винаги какво именно се опитват да ни пробутат като висше постижение на човешката култура? То наистина е своеобразен прогрес. Не е наивният ренесансово-езически светски поглед върху света и дори не е ренесансовата вулгаризация на високите истини, а откровено "свободно" издевателство над Висшата Святост.

Затова нека не ни съблазнява внедряването на рокмузиката в църковния живот на Запад. Нека не ни мами съчетаването на църковните песнопения с рока на концерти. Нека не се подлъгваме и с благочестивите етикети, с които се представят все по-често дейците на роккултурата. Дяволът би се престорил на какво ли не, за да постигне своето.

Йерархията на естетическите ценности трябва да се определя не с критерия за "прогресивност", а с мярката за духовност. Но както и много други възвишени понятия, днес в масовото обществено съзнание духовността се обезценява. В лукавия смисъл духовност са различните прояви на емоционално-интелектуалния живот на човека. При това тълкуване не самопосещаването на престижна авангардна изложба, но и "куфеенето" на рокконцертите се възприема като особен израз на духовност.

За православното съзнание пълнотата на духовността е в следването на двуединната заповед за любов към Създателя и към Неговото творение - човека (Мат. 22:37-40). Бездуховността е отсъствието на такава любов.

Роккултурата е призвана да преведе духовните понятия на чувствено-плътско равнище. Не е тайна, че рокмузиката е мощен сексуален дразнител. Също и с това тя се "харесва" на своите обожатели. Изобщо чувственото наслаждение започва да се признава в роккултурата като истински и единствено възможен смисъл на живота. Смисъл понятен, достъпен, приятен, не изискващ никакви душевни усилия и дори изключващ такива. Плътското удоволствие, възведено в абсолют с фатална предопределеност, започва да диктува на индивида стремеж към все по-остри и рафинирани форми, защото има печалното свойство с времето да се притъпява. Затова в стремежа си към наслаждение някои от изповядващите този култ стигат до изискани извращения, за което немалко способства философията на позволеното, зрееща в недрата на роккултурата. Рокът прогресира в някои свои разновидности до съединяването на "музиката" с удоволствието от осакатяването на партньорите и дори от убийство. Разбира се, далеч не всеки рокмен стига до подобни крайности, но е важно, че потенциалната възможност за тях е заложена в самата система на рока като вид житейско поведение.

В рока всичко е взаимосвързано и образува цялостна и стройна система, чието единство е определено от сатанинските й цели. Тук всичко е подчинено на откъсването на човека от истинския духовен живот, на подмяната му с фалшиви ерзаци.

Но роксъзнанието не е в състояние да осмисли всички прояви на масовата култура като съставни части на единна система, защото по своята природа то е раздробено. Разделението и разединяването на всички страни на битието е една от нечистите цели на роккултурата. Под нейното въздействие обществото започва все по-активно да се раздробява на егоистични и затворени в себе си индивиди. Осъществява се разрушаване и отхвърляне на идеала за съборност, основан на заповяданата ни любов. Доказателство за това са погромите и побоищата, които възникват стихийно след рокконцертите. "По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове." (Мат. 7:16-17)

Роккултурата, следвайки собствената си изгода, стимулира и развитието на раздробеното съзнание, неспособно да постигне цялостно осмисляне на каквото и да било. Още самото натрапване на понятието за някаква "младежка култура" кара най-податливата част на обществото да се възприема като нещо обособено от другите. Приложимо ли е подобно разделение към истинската култура? Към какво изкуство - "младежко" или "за възрастни" - се отнася "Троица" на преподобния Андрей Рубльов? Самото нелепо звучене на въпроса прави безсмислено по-нататъшното развиване на темата.

Посещението на Авраам (т.н. Старозаветна Троица). Икона от преп. Андрей Рубльов от Свето-Троицката Сергиева Лавра в Русия.
Посещението на Авраам (т.н. Старозаветна Троица).
Икона от преп. Андрей Рубльов от Свето-Троицката Сергиева Лавра в Русия.

Привържениците на роккултурата, отхвърляйки всички отправени към нея обвинения, в последно време прибягват и към една лукава уловка, която трябва уж да обезопаси рока от всякаква критика. Тя се състои в това, че се признават множеството негативни прояви на съвременната рокдейност (не може да не се признава очевидното), но всичко лошо се представя за изопачаване на едно като цяло добро и прогресивно явление. Предлагат ни да съдим за рока по онова, което е привлекателно в него, в което няма откровени сатанински признаци, отсъства истерията, разрушителната агресия и други подобни. Аргументът е уж убедителен. Наистина нима във всяка култура няма случайни грешки, заблуждения? Но този подход е следствие на все същото раздробено съзнание, което ни внушава оценка на системата не по основния й признак, а по някои по-привлекателни частни положения, явно несвързани с характеризиращите я цели.

Когато например наблюдаваме някакъв поток, река или ручей, лесно можем да открием, че течението му изобщо не е унило и еднообразно: на места то е по-бързо, на други като че ли изобщо го няма, понякога на повърхността му се забелязват големи и малки водовъртежи, когато отделни струи сякаш се обръщат и тръгват обратно. Но нали това няма да ни накара да мислим, че тук се проявява истинското направление на потока? Не, ние знаем и виждаме ясно. Целта на цялото течение (на цялата система) е единна, както и да се движат в общото течение отделни водни струи.

Роккултурата е доста цялостна и еднопосочна система, но лишена, подобно на другите, от еднообразие. Отделните й елементи могат да се сторят на някого привлекателни по едни или други причини, но ние не трябва да позволяваме на лукавия да ни измами. Течението на рокпотока не може да бъде променено от никого и от нищо.

По силите ли ни е обаче да противостоим на този поток? Можем ли да се преборим с мощната рокстихия? Не са ли безсмислени усилията ни? Та всички атаки срещу себе си той посреща само с презрителен смях.

Да, ако дяволът съществува по допущението на Всевишния, не е в нашата власт да го унищожим - безсмислено е и да мислим за това. Но в наша власт е да не допускаме съблазните му в душата си.

Трябва да знаем: ако някъде има пропаст, то ние не можем да я запълним, но можем да не се приближаваме до гибелния й край. Толкова е просто.

Не ходете на този бал при сатаната - той няма и да се състои.

Списание "Православная беседа", 1993, № 2.



За телевизора

Архимандрит Рафаил

Някога Сахара била най-богатият и цветущ край на Земята. Коритата на изсъхналите реки, рисунките по стените на пещерите, грандиозните развалини, както и произведенията на древните ковачи свидетелстват за това, че някога тук е кипял живот, че цялата пустиня e представлявала огромен оазис. Там, където днес се простират мъртвите простори от пясък, приличащи на развълнуваната повърхност на Мъртво море, зеленеела трева, цъфтели палми и бананови дървета, горите гъмжели от дивеч, а по улиците тичали питомни антилопи. Сега обаче Сахара се е превърнала в безмълвно гробище. Само преди няколко хилядолетия Египет бил една от най-могъщите и най-цивилизовани държави в света, а по времето на Римската империя - най-богатата провинция и житница на цялата империя.

Какво погубило Африка? Нашествие на врагове? Наводнения, земетресения, епидемии? - Не.

Дивите животни и антилопите, даващи на хората месо и мляко, не тъпчели тревата, не превръщали полята в пустиня, не повреждали дърветата. Но за хората било по-леко и по-изгодно да развъждат кози, които като нашествие от скакалци опустошавали Африка. Вятърът издухвал земята, лишена от трева, оставяйки безплодни камъни. Козите изяждали кората на дърветата и те умирали, изсъхвали и изворите. Хората отстъпвали на север, а пустинята ги следвала по петите.

Ако безпристрастно погледнем към съвременния религиозен живот, ще видим как към последните оазиси настъпва пустинята. Светът се превръща в една огромна и безжизнена Сахара. За това има много причини, но ние ще се спрем само на една от тях. Става дума за телевизията и видеофилмите. Ще говорим не за техническото изобретение, а за неговото използване.

Телевизорът зае неподобаващо място в нашия дом. Сам по себе си скромно средство за информация, той монополизира и унифицира нашия душевен живот. В древността център на семейството било огнището. След това - трапезата, на която се събирали всички от рода след трудовия ден. Те не само се хранели, но и четели Свещеното Писание. Сега това място по значение заема телевизорът, но той не съединява, а разделя членовете на семейството. Всеки е омагьосан от синия екран. Характерно е, че телевизорът заема онова място в стаята, където по-рано се е намирал светият кът с иконите. Древните гърци вярвали в домашен дух - Диамон, или Гений, който внушавал на човека мислите му; нашите селяни - в домовой (домашен дух), който мъчел жителите на дома с нощни кошмари. Домашният дух на нашето време е напълно материализиран - това е телевизорът.

Светите отци се отнасяли отрицателно към театъра и зрелищата, които развиват силата на въображението, тясно свързано със страстите. Св. Йоан Златоуст наричал театъра училище за страсти, макар че древногръцката трагедия е нравствена според нашите разбирания. Светите отци не делели театралните постановки на полезни и вредни. Те осъждали самия метод - имитацията на истината, играта на действителност.

Телевизорът ни лишава от дом, превръщайки го в театрална зала. В Библията пише: "Не пускай мнозина в дома си!" Телевизорът разби вратите на дома ни, при нас влизат тълпи от хора, пришълци от всякакви планети, създадени от фантастите. Влизат, без да чукат и да питат, влизат каубои и гангстери, хора, с които иначе не бихме искали да имаме нищо общо. Домът ни стана разграден двор.

Телевизорът създаде нов вид човек - homo medium, с изтощена от непрестанното зрелище, като от непрекъснато пиянство, нервна система, човек на душевния разпад, който не може да сложи граници и филтър на външната информация и я усвоява, така да се каже, в суров вид - некритично, недиференцирано, само с нисшата си механична памет. Смисловата памет при това се притъпява, а творческите сили отслабват.

Човек мисли посредством словото, в патристиката той е наречен словесно същество. Телевизорът учи да мислим чрез сетивни представи, възпитава разсеяност и впечатлителност. Душата става изнежена, чувствена и истерична. Телевизорът е концентрация на страстите, а страстта е неотделима от чувствените образи. Аскетическата борба със страстите е очистване на душата от фантазиите и представите, защото страстта приема форма на прелъстителни картини. Телевизорът предоставя множество форми за чувствеността. Той отслабва интелектуалните сили на човека. Умът трябва да се упражнява, да търси, да преодолява препятствия така, както атлетът тренира мускулите си, а телевизорът му дава обилна, рафинирана, сдъвкана храна, от която той става вял, немощен, неспособен за самостоятелно мислене така, както и тялото при обилно хранене затлъстява, грохва и остарява.

Всяко зрелище изисква съпреживяване, ние се включваме в полето на страстите, а това поле индуктира и подхранва нашите страсти. Във всяко познание има елемент на симпатия, съобщност. Грехът, станал привичен, престава да бъде отвратителен.

Телевизорът посегна и на духовната сфера. Фантазията за духовния живот ражда лъжа, която Светите отци наричат прелест. Визуално е невъзможно да си представим духовния свят, а да правим опит за това означава да се намираме в затворения кръг на страстни призраци и горди сенки, извикани към живот от въображението.

Всеки човек, според учението на Светите отци, е един малък свят. Той е неповторима индивидуалност. Телевизорът унифицира и обезличава хората. Той предлага една и съща храна на десетки милиони. Затова и хората започнаха да приличат един на друг, и то не в единството на духовната любов, а в единството на еднообразието, и започнаха да губят интерес един към друг.

Телевизорът хипнотизира. Потоците от ярки и наситени страсти, едновременно зрителни и слухови, поробват психиката, съзнанието се затормозява и човек се превръща в медиум на телевизора, възприемайки неговите внушения.

Телевизорът развива и антихристиянство. Религията - това е общуване на душата с Бога. Религията изработва съзерцателно мислене, концепция на вниманието, съсредоточава върху малко, но най-главни онтологически обекти. Телевизорът е диаметрално противоположно нещо: смяна на впечатленията, при която се губи контрол над сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично чувство, тънко и нежно като листенцата на цвете. То се усеща в безмълвието, а не в шума на улицата.

Телевизорът е разпространител и на нервни и психически заболявания. Възможностите на човешката психика не са безкрайни. За няколко часа пред телевизора човек получава толкова впечатления, колкото преди е получавал за месец. Нервната му система се износва, не издържайки непосилното напрежение, и сякаш защитавайки се, тя се скрива в болестта.

Телевизорът учи хората на жестокост. Това се отнася не само към сцените на убийства и насилие, които в телевизионните програми често са оградени с ореола на поклонение и героизъм, но и към нещо не по-малко страшно - преживяванията пред телевизора са толкова интензивни и остри, че емоционално опустошават човека и в ежедневния живот той става безучастен, студен и отчужден.

Телевизорът отчуждава един от друг хората, които живеят в един дом или семейство, като заменя общуването помежду им с призраци и сенки от екрана. Изгубвайки чувството за живия човек, губим и любовта и състраданието си към него. Човекът вече не се разглежда като личност, а се превръща в инструмент.

Казват, че телевизорът може да стане начало на религиозното просветителство, но той убива самото сърце на религията - молитвата, мистичната беседа на душата с Бога. На претоварената, потисната от потока впечатления душа не е по силите да се съсредоточи в молитва, върху думите на молитвата се отлага слой чужди на нея страстни представи. Молитвата е центърът на духовния живот. Човек захвърля душата си от неподвижния център в кръга на сменяващите се представи. Извън молитвата и съзерцанието е невъзможно вътрешното усещане за Бога и свидетелството на душата за Неговото присъствие. Дори телевизорът и да стане канал за религиозни програми, все едно той ще лиши религията от главното - дълбочината и мистиката, като се спре на катехизаторството и оглашението, на нивото на думите, а не на силата. Без религиозна интуиция, съзряваща в безмълвието, такова оглашение или няма да бъде възприето, или ще бъде възприето на нивото на духовно-културните ценности. Нужна е нравствена подготовка, нужни са религиозни търсения, необходима е борба със страстите и гордостта, за да се подготвим към приемането на християнството, за да почувстваме възраждащата му сила. Иначе Христос ще чука на затворени двери.

Особено пагубно действат върху децата сексуалните сцени, които те гледат с мълчаливото съгласие на родителите (иначе на тях би им се наложило или да изключат телевизора, или да държат децата си за дълго време вън от къщи, поради което предпочитат да си дават вид, че не ги забелязват, когато надничат из зад гърба им). Децата още по-малко от възрастните могат да регулират чувствата си и затова след духовното развращаване пред телевизора ще възприемат християнството като система от забрани, с пряк или мълчалив протест срещу нея. Ще ни възразят, че някои телевизионни програми са чисти и нравствени, но всъщност далеч не е така. Ако в предаванията си се занимаваха само с морализация, то никой изобщо не би купувал телевизори. Вижте лицата на седящите пред телевизора. Какво предизвиква най-голям интерес - морализацията или гангстерите и хватките на джудото? Ако се смесят семената на цветя и плевели и се хвърлят в земята, може да бъдем напълно уверени, че плевелите няма да дадат на цветята да растат. Пред телевизора израства човек с потисната духовност. В най-добрия случай той възприема религията като нравствено-културна и историческа ценност, което всъщност представлява религия без Бог. Телевизорът осакатява детските души. Той отнема детството им. От младенци ги превръща в старци - деца без детство и чистота!

Религията е тайна, а телевизорът превръща тайната в реклама. Литургията не може да бъде възприемана като визуално представление - това е мистично повторение на жертвата на Голгота, към съзерцанието и участието в която в древни времена са били допускани едва след подготовка само членовете на църквата, които не са под епитимия. Тя е снизхождане на Духа Свети и преобразяване на човешката душа. Нима телевизорът може да отрази снизхождането на благодатта?!

Телевизорът донесе в домовете на вярващите хора и кощунствени филми за Христа Спасител. Изкуството на артистите да се превъплъщават, умението им да забравят себе си, да се отъждествят с онзи, чиято роля играят, показва отсъствието на всякакво религиозно чувство или изкривената религиозност на актьора, отъждествяващ се с Христос. Сатаната казал: аз съм бог. Адам казал: аз искам да съм без Бога като бог. Артистът казва: искам да покажа на света чрез себе си Христа Спасителя. Значи този артист е уверен, че може да мисли като Христос, да обича като Христос, да действа като Христос. Това е по-голямо богохулство, отколкото примитивната и пошла антирелигиозна пропаганда. Днес играе гангстер, утре апостол, в други ден може би Рейгън или другаря Камо! Но нашата психика, възприела в подсъзнанието опошления от театъра образ, по законите на асоциациите и аналогиите в мисленето, като клеймо ще наложи този лъжлив образ върху светинята. Телевизорът е враг, с който не можеш да се споразумееш. Неговата агресия няма мяра и предел. Ако пустинята Сахара се разширява със скорост пет километра за година, то телевизорът с победен марш шества по цялата планета, изсушавайки последните източници и извори, замърсявайки и потъпквайки последните оазиси на духовността.

Скоро на човек няма да му се налага да посещава приятелите си, да пътува за конференции, да ходи на училище: той ще може да направи това, като управлява телевизионна система, оставайки си вкъщи. Той ще се озове в света като в студена за всичко и чужда за всички пустиня.

Из книгата "Православная Церковь об экстрасенсах, НЛО, телецелителях и оккультных явлениях", М., 1993.

Чудовища за малките

В. Тростников

Миналото лято живеехме в едно село около Велики Ростов. При нашия съсед пристигна синът му с двете си подрастващи деца. Една от целите на тяхното пътуване беше закупуването на телевизионна игра. На Алтай, където живееха, такива чудеса нямаше. Те отишли в Ярославл и купили "Денди" или нещо такова, аз не разбирам от тези неща. Дойдоха у нас, за да изпитат покупката, защото старецът им живееше без телевизор. Така за пръв път разбрах какво е това телевизионна игра. Гледах повече не екрана, а ония, които седяха пред него. Отначало играеха децата, но скоро баща им ги изгони от стола и започна да стреля по патиците сам. Това продължи дълго, уморихме се, но той беше забравил за всичко, очите му блестяха, при удачен изстрел му се искаше да повтори успеха, а при неудачен - да поправи грешката. Лошо е да се мисли така, но в главата ми взе да се върти фразата от Илф и Петров: "Сбъдна се мечтата на идиота". Към края на играта ме обзе тъга. Разбирах, че когато семейството се завърне вкъщи, бащата ще тръгне на работа и вече няма да бъде в отпускарско настроение. Зад джойстика ще седят децата, при това ще седят с часове. И ме прониза такава жалост към тях, която бях изпитал веднъж, когато видях малка брезичка с разлистили се листенца на покрива на една запусната църква. Тя бе пълна с надежди, очакваше да израсне високо клонесто дърво, а нямаше почва и щеше да увехне. Така беше и с тези дечица: колко добри семена има в тях, но ще ги сложат пред екрана с пошли персонажи, които трябва да се убиват или от които трябва да се спасяваш (само и само за да не пречат на възрастните), и семената не ще дадат кълнове.

В стара Русия тук-таме имало обичай да се дава на пеленачетата вместо биберон парцалче с мак. Бебето се насмуква с наркотика и си лежи тихо, а майката в това време можела да изпере или да прекопае картофите. Сега медицината знае със сигурност, че това се отразява на детето много зле. Но още по-зле ще му се отразят увличащите го в дебрите си електронни игри.

На онези родители, които не разбират това, може да се зададе такъв въпрос: бихте ли могли, в желанието си децата ви във ваше отсъствие да не бягат по улиците, да им оставите карти за игра, да начертаете дъска, и като обясните правилата на преферанса, спокойно да ги оставите до вечерта? Всеки ще каже, че не би направил такова нещо никога, защото би било безумие. Но по нищо не се отличава от него и това, да се остави на децата електронна игра. Това е също такава хазартна игра и замаскирането й с "електроника" не бива да заблуждава никого.

Нека да се замислим какво е хазартът? Той е силно вълнение, свързано с очакването на резултат от някакво действие или избор, който може да бъде положителен или отрицателен и не може да се предскаже предварително. Елементът на непредсказуемост е необходим, без него хазартът не може да съществува. В чист вид той присъства в такива игри като "очко" (вид хазартна игра на карти - бел. прев.) или "ези - тура", където долната карта или горната страна на монетата се определят от чиста случайност; в другите игри той е примесен и с някаква закономерност, като там нещо зависи и от самия играч или от неговото умение. Към такива "умни" игри се отнасят както преферансът, така и електронните игри, така че те са от един порядък. По външното си оформление преферансът повече импонира на възрастните, а електронните игри - на децата. Но ако отхвърлим вежливостта, може да се каже и така: преферансът е измислен за възрастни безделници, а електронните игри - за подрастващи такива.

Любителите на подобни занимания, разбира се, ще възразят против такова категорично определение. В защита на хобито си те ще повдигнат различни аргументи, но главен при всички тях ще бъде един (можете да проверите): "умните" игри развиват интелекта и с това носят полза. Вторият довод, който може често да се чуе, е такъв: потребността да се играе е свойствена на тази възраст и е непреодолима, тя е присъща дори на младите животни, затова на инженерите, които удовлетворяват тази потребност и измислят увлекателни телевизионни игри, трябва само да благодарим.

Първо, по първия довод. Онези игри, за които става дума, наистина развиват някои страни на мисленето, но предимно тези, които в реалния живот са почти безполезни. "Умната" игра винаги е изкуствена, тя поставя човека в силно опростен свят, регулиран от няколко строго определени правила, докато обкръжаващият ни реален свят не може да бъде ограничен от краен брой правила, като свидетелстват за това и така наречените "отрицателни теореми на математическата логика", от които следва, че ролята на рационалното познание в общото постигане на света е много малка. За вземането на правилни решения и успешното съществуване на земята най-важна е творческата интуиция и нито един истински умен човек не използва в житейските дилеми някакви алгоритми, това правят по-скоро шизофрениците (така нареченото "резоньорско бълнуване"). Ако качествата, развивани от хазартните игри, бяха наистина полезни, то за военачалници биха избирали най-добрите шахматисти - та нали шахът първоначално е замислен като имитация на военни действия, като модел на сражение. Самият акт на имитация обаче вече носи в себе си редукция от такава степен, че подражанието е коренно различно дори по форма от оригинала. Няма съмнение, че Суворов би изгубил на шах не само от Каспаров, но и от всеки второразреден шахматист, но на планетата не е имало човек, който би могъл да спечели кампания срещу него. Затова и малките безделници, които след стотици часове пред дисплея са станали такива виртуози в натискането на копчетата, че изумяват връстниците си, не само че не са по-добри от тях в училище, но като правило се учат по-лошо. Работата, на която са се посветили, е толкова специфична, че изработените умения няма къде повече да се приложат.

Впрочем полза от хазартните игри не би имало дори ако имитацията на живота би била осъществена съвсем точно. И знаете ли защо? Защото най-добрият вариант в нея се търси, играейки, а всяко полезно знание се постига с труд в процес на самопреодоляване. Та нали полезно може да се нарече само това, което ни приближава към Царството небесно, а то, както знаем, "бива насилвано" (Мат. 11:12), защото след грехопадението на Адам естествените склонности ни влекат към погибел и ние постоянно трябва да ги потискаме в себе си. Производителите на електронни игри, напротив, всячески удовлетворяват естествените склонности на нашата натура, и особено на скритата в нас агресивност, и като ги експлоатират, правят от това бизнес. Затова децата, "заболели" от страстта към тях, стават непослушни и недисциплинирани. Те навикват да правят не нужното, а приятното и интересното и повече от двадесет процента от тях, по данни от чуждестранния печат, стават по-злобни. Не е трудно да се разбере, че вредата от тази хедонистична нагласа и озлобление многократно превишава онази микроскопична полза, която те може би носят. За човек е много по-важно да изработи характер, отколкото да получи някакви специализирани навици. А какъв характер може да се формира при подрастващ, който по няколко часа на ден се отдава на спиращи дъха развлечения?

В много от художествените изображения на преизподнята, а също и във фолклора се повтаря един и същи сюжет: в отблясъците на мрачния огън, в който се пържат грешниците, седи групичка гръмогласни дяволи, които в захлас играят карти. Нито поетическата интуиция, нито народното чувство за истина грешат: това е типично адско занятие. Дори тук, на земята, от хазартни игри се увличат в по-голямата си част онези хора, които в изблик на гняв могат да бъдат наречени "изчадия на ада" - криминалните престъпници. Наистина в миналия и по-миналия век у нас на карти са играели аристократите и офицерите. Е, какво пък, проиграха и Велика Русия, позволявайки на болшевиките да я превърнат в ад.

Адът е обърнато изображение на Царството Божие, негова противоположност. Затова не е чудно, че там обичат хазарта, култивират случайността и непредсказуемостта - та нали при Бога цари ред и Промисъл. Така че за кое място готвят децата си онези родители, които им купуват електронни хазартни игри?

Вестник "Православная Москва", 1995, № 16-17 (40-41).

Картите - дяволска примка



Както си спомняте, след неуспешна игра на карти Герман полудява (става дума за героя от повестта "Дама Пика" от Пушкин - бел. прев.). Такава е участта и на мнозина запалени картоиграчи. Колко много хора разоряват или довеждат до самоубийство тези на пръв поглед безобидни картинки, спътници на ежедневния ни живот. Съберат се хората в компания и като правило на добрия тон се смята да изиграят и една партия преферанс. Наскоро трябва да се случи някакво важно събитие и мнозина, без да се замислят, разхвърлят картите, за да узнаят бъдещето. Но нека си зададем въпроса, откъде са се появили те и защо засмукват в своя свят човека както наркотиците?

Произхода на картите трябва да търсим в Кабалата - древната езотерическа доктрина на Израел, възприета впоследствие и от магьосниците на средновековна Европа. Особено широко тя се е използвала за всевъзможни гадания. Включва в себе си определен брой символи и елементи: десет цифри, двадесет и две букви, триъгълник, квадрат, кръг. Според Елифас Леви Кабалата се състои от три книги: "Книга на Творението", "Книга на Сиянието" и "Апокалипсис".

Времето на възникването й днес е повод за постоянни дискусии. За неин съставител се смята при египтяните Хермес Трисмегист, при гърците - Кадам. В апокриф, приписван на праведния Енох, се разказва, че падналото първо човечество е получило като подарък от падналите ангели пълен набор от дисциплини на тайното знание, в които влизала и Кабалата.

Трябва да добавим, че обикновено всички се позовават на Хермес, като на източник на всичко магическо. Що се отнася до името Трисмегист, то е събирателно, съединяващо в себе си понятието за дейността на разума в течение на няколко века. Главният жрец на Египет също се е наричал Хермес (Меркурий), което означава "човешки гений". Освен "Таро" на Трисмегист се приписват също и книгите "Изумрудни скрижали", "Нимандър" и "Асклепиос", съдържащи в себе си цялата кабалистика.

Кабалистите смятат, че картите, които днес използват гадателите и играчите, са първата книга, писана със знаци преди изобретяването на азбуката. Тази именно книга, писана с емблематични знаци, се наричала "Таро".

За да се разяснят древните методи на криптографията, е необходимо да се докоснем до окултните науки, задача на които е общуването с тънкия свят, по-точно със съществата, които го населяват. До последно време същността на тези науки се е пазела в тайна от малобройните й адепти. За да достигне до тяхното ниво, човек е трябвало дълго време да върви по пътя на посвещението, свързано със строго изпитание на волята и търпението. Строгостта на избора се обяснявала с това, че само единици от тях владеели напълно свръхестествената сила да подчиняват на себе си духовете.

Понастоящем за човек е практически невъзможно да установи източника на върховното посвещение. Но православните християни прекрасно разбират, че вдъхновител на всички окултни науки е непримиримият противник на Бога - сатаната.

За да разкрием истинското значение на арканите на Таро (в зависимост от броя на картите Таро, съществуват голяма и малка аркана - бел. прев.), нека сравним символичната формула на Кабалата и разполагането на арканите Таро в келтски кръст при гадаенето. Знаците на кабалистичната "аксиома" в центъра имат Соломонов печат със символ, който в Кабалата означава борба. В този печат Истинният Бог, обозначаван от кабалистите като черен триъгълник, е с насочен надолу връх, а светлият триъгълник, означаващ при тях сатаната, е насочен с върха си нагоре. Над Соломоновата звезда е нарисуван светъл триъгълник, в центъра на който има знак, означаващ в Кабалата "край и завършек на великото творение". От същия печат, от тъмния му триъгълник надолу е изобразен също такъв кръст с наложен на него квадратен печат - кабалистичен символ на "край на великото творение".

В тази "аксиома" ние виждаме графично изобразяване на кощунствената победа на дявола над Бога, заключване на Кръста Господен като че в центъра на земното кълбо (кръга) в огнено езеро и възнасяне на дявола на престола на Всевишния. От двете страни на централната фигура са разположени две монограми: "I.N.R.I.", което, както знаем, изобразява надписа, направен от Пилат на Кръста Господен - Iesuss Nasoreusis Rex Iudaeorum, тоест "Иисус Назарянин, Цар Иудейски". "Т.А.Р.О." е втората монограма, изписана от лявата страна на Соломоновия печат. Според указанията на Кабалата тя може да се пише и така: "Т.А.Р.О.Т.", тоест с удвояване в края на началната буква "Т". Приема се, че това е монограмата на бъдещия антихрист и се чете така: "Talmudi Adveniens Rex Orbis Terrarum", което в превод означава: "Идващ от Талмуда цар на Вселената".

Сега да се върнем към келтския кръст на арканите на Таро. Централната фигура символизира настоящето. Онази, която се намира отгоре, символизира бъдещето, което сега все още не съществува, но трябва да настъпи скоро, неизбежният бъдещ избор. Картата, намираща се отляво - целта, надеждата, желанията и идеалите, най-доброто, което може да се постигне. Четвъртата, долната карта, означава далечното минало, изгубило смисъл. Петото положение на картата от дясната страна показва неизбежното вътрешно влияние. При налагането на системата на гадаенето в келтски кръст върху графичното изображение на кабалистичната "аксиома" ще видите забележителна картина: разположението напълно съответства на мечтанията на сатанистите в графичното им изображение.

Интересна е и трактовката на петнадесетата аркана, наречена "дявол". Тя се обяснява от гадателите като предзнаменование на приемането на важни решения и окончателен избор, а така също и на щастливия случай. Тук може да спрем с разкриването на значенията на арканите.

Много мистици и магове във всички времена са се опитвали докрай да постигнат смисъла на знаците на Таро, но за повечето от тях търсенията са завършвали плачевно. Така през ХVI в. Уилиям Постел полудял, опитвайки се да намери ключ към арканите.

Това става така, защото този, който взема в ръцете си тези карти, се превръща в медиум, посредник между земния свят и света на духовете на тъмнината. Картите са една от разновидностите на спиритизма, който не е възникнал нито вчера, нито случайно. Със спиритизъм са се занимавали във всички времена и във всички страни привърженици на езичеството както и просто суеверни хора. За много начини на гадаене е писал още Цицерон. При него ще срещнете описания за питане на мъртви и призоваване на сенки. Оракули в ония времена имало навсякъде. Различни начини на гадаене се практикували в Аркадия и Фиталея, Тонарския нос и Хераклея, Понт и Кумах. В средните векове ролята на медиуми изпълнявали магьосниците.

Както казват самите спиритисти, спиритизмът е система на свръхестествени отношения на хората с духовете. Според твърдението на адептите на окултизма спиритизмът притежава свои начини да прекрачва границата, отделяща царството на хората от царството на духовете, и цялата му система е основана на едно или друго съчетание на тези начини в повече или по-малко удачни комбинации.

В наше време заниманията със спиритизъм, една разновидност на който е гледането на карти, отново започва да се шири в такива размери, че възникват най-сериозни опасения за психическото здраве на мнозина наши съграждани. Съвременните гадатели на карти често сами се учудват на това, че много от събитията, предсказани от тях, се сбъдват. Неразбирането им произтича от това, че гадателите смятат подобни аркани за чисто информационен фактор, несвързан с тънкия свят и представляващ някакво подобие на случайните числа. Но те забравят, че в магията призоваването на демоните става с помощта на известни думи, знаци и определени рисунки. Всяка карта представлява число, обяснение на което дава начертаната на картата Таро фигура, представляваща пентакъл (пентакъл - предмет или начертание, носещо магическа сила за заклинание на духовете). Подобни карти носят не толкова информационен, колкото ритуално-заклинателен характер. Тоест при употребата им субектът извършва насочено магическо въздействие върху обекта чрез ритуално-кабалистично заклинание. Именно тук трябва да се търси здравата връзка между хората и картите. Дори и чрез несъзнателните заклинателни действия се осъществява връзка с поднебесния демонски свят, който на свой ред въздейства върху хората и се старае да ги подтиква отново да се обръщат към него, овладявайки постепенно мислите и поведението им. Често подобни гадатели признават, че след време изображенията на падналите се карти вече нямат решаващо значение в определянето на бъдещите събития.

Гадателят навлиза в ново за него състояние, а казано на православен език - той се предава във властта на падналите духове, които му нашепват определена схема на събитията, която понякога може и да се сбъдне. Но по най-важните въпроси на живота посредством лъжлива информация за бъдещето бесовете могат да докарат човек до отчаяние, последица от което може да бъде самоубийството. Фактът, че при хората, които често прибягват към картите, след време се губи информационният характер на картинките и започва процес на обсебване от различни същности, илюстрира епизодът от едно интервю с професионален гадател с псевдоним "Н.И.", поместено в списанието "Наука и религия" № 12, 1991 г.

"Понякога в процеса на гадаене аз се улавях, че посетителят цял се намира вътре в мен, понякога обратно - аз се оказвах целият или частично вътре в посетителя. Или в дома му. Или вътре (буквално) в неговите близки. Невъзможно е да се обясни това. Ние знаем малко за себе си. Вътре в нас има нещо нечовешко, което се разпорежда със света иначе и действа по съвсем непривичен начин. Веднъж, докато гадаех, част от облика на посетителката започна да се топи пред очите ми. От шока не можах веднага да съобразя, че още малко и няма да има на кого да гадая. За да удържа процеса, по инерция езикът ми проговори някаква глупост, съвършено неадекватна на ставащото: "Престанете, моля ви, трудно ми е да работя". Аз съм магьосник, вероятно малко и против волята си, а магьосникът взаимодейства с тайнствени и често безименни сили". В подобно състояние се намират и запалените картоиграчи. Постоянното разбъркване и различното подреждане на картите е безкрайно интуитивно търсене на заклинание, което да може да ги обогати за сметка на разоряването на партньора. Те не биха били така фанатично привързани към играта, ако нямаха подсъзнателна увереност, че ще намерят ключ към системата от карти. Играчът изобретява комбинации, серии, ходове, като безсъзнателно се опитва да извърви пътя на древните магьосници - да разположи пентаклите си така, че другите да бъдат безсилни да им противостоят. Но невъзможността да се намери тази закономерност в рамките на физическия свят, към който той принадлежи, с течение на времето, продължителността на което зависи само от здравите му нерви, го докарва до изстъпления, полудяване и в крайната си проява - до самоубийство.

Между явленията от физическия свят и спиритизма лежи особена граница и безсъзнателният опит тя да се прекрачи довежда играчите до безумие. Изхождайки от това, Православната църква забранява на чадата си да вземат карти в ръцете си и да се обръщат към гадателки.

Забраната да се играе и гледа на карти не е приумица на законодателя, а грижа за психическото здраве и поредно предупреждение за опасността от гибелното въздействие върху душите на онези, които встъпват във връзка с падналите духове.

Вестник "Слово", (г. Днепропетровск), 1995, № 6.



Не, нашият живот не е игра

Н. Остроумов

Неотдавна в Русия се появиха игралните домове - казината. Хората се отнасят към това напълно снизходително, някои дори "си опитват късмета".

Хазартните игри изобщо, а и играта на карти в частност напълно заслужават осъждане. Църквата винаги е осъждала решително подобни игри. Наистина в древността игрите на карти не са съществували, но все пак хазартните игри на нашето време представляват копие на езическите игри. Езичниците са играели с монети, както в наше време обикновените хора и децата играят на ези-тура, играели са на дама, както у нас днес играят шах или домино, а игралните шестоъгълни или четириъгълни кости с номера върху тях представляват прототип на нашите игрални карти.

В малкото нравоизобличителни християнски съчинения от древността се споменава разпространената сред езичниците игра на кости. Ученият човек Синезий Птолемански (V век) в своето писмо до Евоптий сред причините, които препятствали да приеме епископски сан, посочва и страстта си към играта. От св. Григорий Турски научаваме, че абатисата на манастира на св. Редегунда в Поатие е била обвинявана от сестрите заради страстта си към играта. Обвиняваната не отричала, но заявила, че нито Писанието, нито каноните забраняват играта. Впрочем абатисата изявила готовност да изостави играта.

Позоваването на каноните от страна на абатисата не е напълно вярно. В "Апостолските правила" четем: "Епископ или презвитер или дякон, отдаден на игра или пиянство, или да престане, или да бъде низвергнат. Иподякон или четец или певец, който върши подобно, или да престане, или да бъде отлъчен; също и миряните"(Прав. 42-43).

Играта на кости е един от начините, с които дяволът улавя в мрежите си християнина, погубва душата му и възбужда в нея страсти. Играта разрушава и материалното благосъстояние на християнина. Първото съборно постановление против играта на кости срещаме в 79-о правило на Елвирския събор (около 300 г. след Р. Х.): "Ако християнинът играе дама заради пари, такъв да бъде отлъчен; след една година може да бъде допуснат за причастие, ако се поправи". Доста по-строго се отнася към играчите св. Амвросий Медиолански (IV век). Той нарича придобитото в игра кражба...

Не бива да се мисли, че съборните и светоотеческите забрани се отнасят само към древните форми на хазартните игри. Християнското изобличаване преследва не формата, а същността. Съвременните игри също подхранват користолюбието и дават неправедна печалба подобно на лихвата и кражбата, създават вражда между хората и довеждат мнозина до нищета. Нашите преферанс и винт не са по-добри, а може би са и по-лоши от играта на кости.

Игрите на карти са изобличени от св. Тихон Задонски, който ги отнася към "лъстивата кражба", в която хищници присвояват чуждото с измама: "Попитай всеки картоиграч: заради какво започва да играе? Не е ли, за да изкористи чуждото и си присвои имот на ближния. А когато е така, то и сърцето му е завладяно от страстта за похищаване, и макар и да не печели, той греши против десетата Божа заповед, която забранява да се желае нещо, което е на ближния: "Не пожелавай". А когато печели, то и чрез самата вещ похищава. Освен това колко обида донасят изгубилите картоиграчи, просто е невъзможно да се изчисли. Изгубилият причинява обида първо на своите близки, на жена си и на децата си, като им отнема принадлежащото им благо и онова, което им е наследство.

Но нека не гледаме крайностите. Да вземем играта в най-първата й степен, която според съществуващото в света мнение е невинно прекарване на времето. И най-ревностният поборник за такова прекарване на времето трябва да признае, че в него няма нищо достойно за едно разумно същество. За да го оправдаят, обикновено казват: нали трябва някак да си убием времето! Но този странен израз представлява най-горчивото осъждане на играта на карти. Как! Ти искаш да убиеш времето, което Бог ти е дал за твоя полза и за което Той ще ти потърси сметка? Безумецо! Нима не разбираш, че времето е съкровище, времето е средство за живот, самият твой живот, и затова, убивайки времето, ти убиваш част от битието си, извършваш почти самоубийство. Нека тези думи не се сторят на никого преувеличение. Те буквално са справедливи в много случаи. Но нека това занимание, освен убийството на времето, да не съдържа в себе си нищо лошо! Но не. То ражда и много други пороци. Колко страсти се проявяват и се разгарят в най-хладнокръвната игра, колко досада, кавги, жлъч и алчност има в нея! Мнозина губят в играта всичките сили на тялото си и цялата енергия на душата си, а на службата посвещават незначителен остатък от своите способности. Колко често човек, хвърлящ стотици рубли в игра на карти, с досада отказва рубла на нищия и не му се иска да пожертва каквото и да е за някое богоугодно дело".

Премените и удоволствията са често весела маска, прикриваща скръбно лице, това е само опит да се заглуши копнежът на душата за Бога - с опиянение ли, с робуването на красотата, със смях и ръкопляскания, почести или трупане на богатства. "Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее" (Иоан. 4:13).

Онова, което не насища душите, най-лесно може да се превърне в страст. И ето че между светските хора ние виждаме множество любители на спорта, меломани, театромани, картоиграчи и други търсачи на наслаждения, които хабят ума, чувствата и телесните си сили за това, което е недостойно за човешкото звание. Те са роби на удоволствията. А християнинът трябва да цени най-вече оная свобода, която ни е дал Христос, оная независимост от всичко земно, която не се подлъгва от нищо и не се страхува от нищо, онова самообладание, което го прави господар на своите желания и чувства, истински цар на своя вътрешен свят.

Не е забранено да се вкусват тихите удоволствия на обществения живот, но е забранено те да се обичат страстно. Те не са целта на живота. Те са само успокоение, а не постоянно занятие. За да се избегнат повече вреди, не ги простирай зад известни граници. Прекарвай не дни и нощи в тях, а само няколко часа и дори минути: времето е скъпо.

Отдадеността на удоволствията извършва важни промени в душата на човека. Той губи чувството за собственото си душевно състояние и така се лишава от възможността, така да се каже, да ремонтира душата си; той става прекалено снизходителен към себе си и престава да оценява нещата от нравствена гледна точка. Освен това отдаденият на удоволствията губи желание за религиозни упражнения и ги извършва без участие на сърцето. И като възмездие за тези загуби любителят на удоволствията получава не радост, а недоволство от своето положение, защото се отдалечава от Бога.

От книгата "Очерк православного нравоучения".

Сквернословието



Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е чисто езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива лошия навик - да призовава вместо Господа името на лукавия и вместо Божествените неща да споменава срамните.

Чудовищните скверни изрази всъщност са молитвени формули, обърнати към демоните. Това не е лекомислие, не е просто груба шега или колебание на въздушните вълни. Произнасяйки страшните заклинания, човек извиква и привлича към себе си най-гнусни бесове, поднася на сатаната противоестествена словесна жертва! Той се превръща в магьосник, маг, чародей посредством най-смрадни похвати.

Сквернословието се проявява не само на думи, но и писмено при писателите, а при "неграмотните" се излива в така наречената "улична литература". И този вид порок е не само отличителна особеност на нашето време, а е съществувал навсякъде и винаги. В древния свят "уличната литература" е била разпространена не по-малко както като качество, така и като количество, отколкото днес. Повреждането на варосаните или беломраморните стени на домовете в прекрасната Елада и Рим често довеждало стопаните им до отчаяние и ги карало да окачват обяви: "Моля тук нищо да не се пише". Подобни предупреждения украсявали и обществените места, защото и те не били застраховани от простаци. С безсрамни надписи понякога изпъстряли цялата стена на къщата, така че минувачите се възмущавали до дъното на езическата си душа и сами на свой ред добавяли нов надпис, изливайки своето негодувание.

Православната Църква винаги е забранявала сквернословието, злоречието, ругатните, псувните, които са най-мерзко сквернословие и чернословието (пращането по дяволите).

Свети апостол Павел повелява:

"А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменуват между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога" (Еф. 5:3-5).

Още по-пряко апостол Павел казва в Посланието до Колосяните (Кол. 3:8):

"А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си".

В Стария Завет, ако син злословил за баща си или майка си, убивали го пред свидетели с камъни. Също така постъпвали и с проститутките блудници.

В християнството за смъртни грехове се смятат не само "седемте смъртни гряха", които са особено тежки: убийство, кражба, блудство и другите, но и всеки неразкаян грях. Защото той ще остане вечно и ще тегли към отлъчване и отделяне от Бога, което е и духовна смърт.

В Писанието е речено, че от думите си ще се оправдаем, от думите си ще се и осъдим. Злите думи убиват не само онези, към които са обърнати, но и онези, които ги произнасят. Не случайно проклятието поразявало смъртоносно. Както и лошите дела, наказуеми са и лошите думи. Но със слово са възкресявали мъртви, и са изцелявали болни.

В първите векове на християнството, когато християните постоянно са се сблъсквали с развратните езичници, Светите отци и учители на Църквата били принудени непрестанно да напомнят на вярващите за високото им звание и да ги предупреждават да се пазят и боят сами да не се заразят от същия този смраден навик, от който са болни езичниците. Наред с това и разяснявали в какво се състои истинската същност на порока.

Така св. Климент Александрийски още в края на II век след Р.Х. четял на лекциите си пред подготвящите се да приемат християнството слушатели в катехизаторската школа на Александрия следното: "От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи". Защото онова, що излиза от устата, то осквернява човека (Мат. 15:18).

Ето какво е казвал и свети Йоан Златоуст:

"По-добре е да се изхвърля гнилост от устата, отколкото сквернословие. Ако имаш лош дъх, то не се докосваш до общата трапеза, но когато в душата ти е такъв смрад, кажи ми, как дръзваш да пристъпваш към Тайните Господни? Ако някой вземе нечист съд и го сложи на твоята трапеза, ти ще го набиеш с пръчки и ще го прогониш; кажи сега, нима не мислиш, че ще разгневиш Бога, когато на трапезата Му (а устата ни са трапеза Божия, когато се приобщаваме към Тайнствата на Евхаристията) поднасяш думи, по-гнусни от всеки нечист съд? Че и как иначе да бъде? Нищо не прогневява Него, Светейшия и Чистейшия, повече от такива думи; нищо не прави хората толкова нагли и безсрамни, както когато говорят или слушат подобни слова."

Този грях е толкова значим и достоен за внимание, че за да бъде изкоренен, Църквата го е изнасяла за обсъждане и на своите събори, смятайки за необходимо да потърси съдействието и на държавната власт, особено в онези случаи, когато езичниците си позволявали срамно да се изразяват на свещени за християните места.

Как да се държи християнинът в присъствието на сквернословец? Веднага да се обърне в ума си към Бога, да се въоръжи с Иисусовата молитва, и ако не може да избяга - да понася ругатните с търпение и осъждане на самия себе си. Ето един пример.

За своя духовен отец и старец, йеросхимонах Александър, затворник от Гетсиманския скит (около Троицко-Сергиевата Лавра), разказва неговият ученик, също известен старец, схиигуменът от Зосимовия манастир отец Герман.

"Веднъж при отец Александър дошъл един мирянин и започнал да приказва всякакви мерзости и за себе си, и за другите. В това време в килията на стареца бил и съкилийникът му. Той не издържал това, което чул от разказващия, и като не желаел да го слуша повече, излязъл. След това съкилийникът попитал стареца:

- Отче, простете, аз се съблазних, като чух словата, които Ви говореше онзи мирянин. Мислех си, и на вас ли Ви е мерзостно да го слушате?

Отец Александър му отговорил:

- Не чух нито дума - в това време умът на стареца бил зает с молитва - и ти добре направи, че излезе; не би трябвало да го слушаш още от самото начало: немощните духом бягат от това..."

"Русский вестник" (1993 г. ) и "Свет Православия" (1994 г.)





Грехове против тялото

Йеродякон Анатолий (Берестов), доктор на медицинските науки



Бих искал се спра на проблема за хомосексуализма. Напоследък в Русия се наблюдава как броят на "обратните" нараства. "Завоюваната" от тях "легализация" на съществуване, откриването на секс-магазини и специални печатни издания способстват за "пропагандата" на хомосексуализма и хетеризма.

И макар че у нас епидемията на СПИН започна със заразяването на пациенти в болнични условия в Елиста, през последните години нямаше подобни случаи. Основният начин за разпространението на HIV-инфекцията в нашата страна е по полов път, при това доминират хомосексуалните контакти.

Досега не е доказана медико-биологичната причина за хомосексуализма. Това, разбира се, не се отнася за психично болните, при които той е пряк резултат от недъга им, както и за интелектуално изостаналите, при които е невъзможно да се формира нормално поведение, в това число и сексуално. Напротив, в наше време се появяват все по-значими доказателства, които свидетелстват за неговия психогенен произход.

Въпреки че повечето съвременни медици и психолози се отнасят скептично към възможността за преориентация на половото поведение, немалко специалисти са убедени в обратното. Съществуват множество хора, които, осъзнавайки греховността на своето извратено полово поведение, дълбоко са се разкайвали и с помощта на духовници завинаги са се избавили от гибелната си "страст". От това следва важен извод. Ако хомосексуализмът бе биологически детерминиран, психологическата преориентация на хомосексуалиста би била невъзможна. Обратното свидетелства в полза на психогенното му развитие поради греховен начин на живот, прелъстяване, съблазън, а днес и поради безсрамната реклама на мрежата от секс-клубове и магазини и разпространяването на "спецлитература".

Връзката на хомосексуализма с езическите култове е известна. При това имало е и такива първобитни народи, които смятали хомосексуалистите за "свети". Така например на остров Таити съществували особени божества на "противоестественото влечение". Разпространението му довело у редица народи до обичайна любов към момчета и мъже, като в антична Елада и в мохамеданския Изток. Но той "познавал" и такива времена, когато е бил осъждан като разврат и бил преследван твърде жестоко както в античните, така и в средновековните периоди на историята.

Православието съвсем еднозначно посочва, че половият живот на мъжа и жената е възможен само в брака, който има за цел продължаване на рода. Ако бракът съществува само за удовлетворяване на похотта, той е греховен. Добрачният полов живот се смята за грях - блудство. Извънбрачният полов живот или съпружеската невярност също е грях, наречен прелюбодеяние. Хомосексуализмът и другите видове полови извращения (зоофилия, садизъм, травестизъм и други) са тежки грехове.

Православието смята, че именно упадъкът на нравствеността (не само в Русия, но и въобще в света) и сексуалната разюзданост са направили възможна пандемията на СПИН.

Ако за нас, християните, Свещеното Писание е истина, то ние след апостол Павел трябва неуморно да повтаряме: "Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши...Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото" (1 Кор. 6:18, 13). "Защото платката, що дава грехът, е смърт", предупреждава апостолът (Рим. 6:23). По такъв начин вълната от сексуални грехове заплашва да помете човечеството, защото възмездието за греха е смъртта, която днес "шета" в облика на СПИН.

Обаче в Посланието си до Римляните апостол Павел ясно казва за хората, които живеят неправедно и "държат истината в неправда": "Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда... тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт..." (Рим. 1:18, 26-27,32).

В тези думи се съдържа категорична оценка на хомосексуализма като безнравствен, непотребен, достоен за съда Божи. За греховете на блуда и срамните полови извращения, тоест за греховете против тялото, неминуемо ще последва разплата - гняв Божи и смърт. Но смъртта, както знаем, се предшества от болест. И от тази гледна точка човек, който заболял от СПИН поради своето греховно поведение - блудство, прелюбодеяние, хомосексуализъм, - се разплаща за сторения грях.





Невидимата бран

Йеромонах Тихон (Шевкунов)

Наскоро ми се случи да прекарам лятото недалеч от Оптина. Веднъж ме навестиха неколцина младежи от съседното село и ме помолиха за съвет относно техен приятел, воювал в Афганистан. След завръщането си той ги учудил с някаква странна религиозност. Признавал съществуването на Бога и духовния свят, казвал, че на два пъти в Афганистан бил спасяван от сигурна смърт, но не признавал Църквата, а смятал, че невидимо го ръководи някакъв дух, който насочва всичките му постъпки. Наред с това приятелите на този странен човек недоумявали по повод неговата страшна, дори на фона на днешните нрави, жестокост. Не му струвало нищо просто да пребие човек, или да насили момиче. Всичко това той правел с такава ярост и така безпощадно, че дори те сериозно се обезпокоили.

Посъветвах ги на всяка цена да се опитат да доведат приятеля си в Оптина, за да разкаже на свещеника за всичко и особено за този дух, който го ръководи. Нека това да стане дори и без истинско и искрено покаяние, но поне с желание да разбере какъв е този дух и защо има такава власт над него. Предупредих ги, че на Църквата много добре са известни подобни случаи и че като правило те завършват или със страшно престъпление, или със самоубийство на обсебения.

Повече нищо не чух за бившия войник от Афганистан и скоро го забравих. Запомних само името - Николай. Фамилията си припомних едва по-късно, след съобщенията за убийството в Оптина навръх Великден. Николай Аверин.

За монасите, убити в онази великденска сутрин, ще напишат жития. Те са пострадали като мъченици само за това, че са били православни християни, и особено защото били иноци.

По-късно на разпита Аверин ще каже, че духът, който го ръководел, заповядал да убие именно монаси.

Вестниците вече отпечатаха много съобщения за тези събития. Но неотдавна при среща с журналисти по този повод някои от тях недоумяваха защо смъртта на монасите, млади, пълни със сили хора, се възприема от нас, православните християни, като светло събитие. Журналистите не можеха да разберат, че това не е позьорство, не е странност. От своя хилядолетен опит Църквата знае, че човек, умрял през Страстната седмица и особено на самия Великден, е Божи избраник. Знае също колко голяма е милостта Божия за душата, която се удостоява да умре веднага след изповед, освободена от греховете, а убитите монаси само няколко часа преди смъртта си са се изповядвали и три дни преди Великден са приели тайнството на елеосвещението, при което се прощават забравените грехове. Особено блажена е душата, която се отделя от тялото в самия ден на причастието. Заради благодатта на Тялото и Кръвта Христова тя избягва страшните митарства, които всички души преминават след смъртта в течение на четиридесет дни, а убитите монаси се причастили два часа преди смъртта си на Пасхалната литургия. Но най-голяма радост и чест за християнина е да преминат в отвъдния свят чрез мъченическа смърт - йеромонах Василий и иноците Трофим и Терапонт са били убити от меча на сатанист.

Тогава как да не се радваме за тях, ако и те, и ние, които не живеем по законите на този свят, а по съвсем други, където за човека, готов за вечен живот, каквито бяха нашите братя, "смъртта е придобивка".

Дяволът винаги бива посрамен. В деня на убийството цялата Църква възкликвала: "Христос возкресе из мертвих, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав". Преди почти две хиляди години дяволът сторил всичко, за да убие Христа, но мнимата победа се обърнала в негово страшно и окончателно поражение - Христос възкръснал, побеждавайки смъртта, и спасил целия човешки род, всеки от нас, които вярваме в Него.

Същото станало и в Оптина. На пръв поглед сатаната тържествувал: той постигнал своето, умъртвил монасите. Но точно това било допуснато от Божия Промисъл - тези три души, очистени и светли, да застанат пред Божия Престол.

През двадесетте години на нашия век великият оптински старец Нектарий предрекъл, че във възродената Оптина ще има още "седем стълба", тоест седем светци, на чийто подвиг ще се държи манастирът. Кой знае, може би това пророчество частично се е изпълнило и трима нови светии вече предстоят пред Бога за всички нас, защото светостта бива не само старческа, има още и святост на мъчениците.

Но да погледнем и другата страна на тези събития. Сега, след ареста и разпитите на обвиняемия е ясно как е извършено самото престъпление и духовната му подготовка. Ето какво разказват братята от манастира.

След края на Пасхалната служба, където на литийното шествие присъствали около десет хиляди души, около шест часа сутринта храмът и манастирският площад опустели. Към шест и нещо иноците Терапонт и Трофим се върнали към камбанарията, за да продължат по традиция празничния Пасхален звън. Но скоро звънът странно прекъснал. В дома на наместника на манастира се втурнали хора с викове: "Убиха се!..." Отначало никой не разбрал точно какво е станало. Дори не се виждала кръв - тя останала в широките им одежди. Мнозина мислели, че монасите са пострадали от оголен електрически кабел. Наместникът и братята се втурнали към камбанарията. Там намерили двамата пронизани иноци, единият бил вече мъртъв, а другият умирал. Няколко метра встрани, пред килията си лежал окървавеният йеромонах Василий, който, отивайки на изповед в скита, очевидно забелязал нещо нередно и се насочил към мястото на събитието. По пътя убиецът настигнал и него.

Въпреки суматохата внесли в храма и тримата и веднага започнали да четат молитва. Извикали "Бърза помощ". Монах лекар сложил на още живия отец Василий системи. "Бърза помощ" го откарала, но той починал в болницата. Редом с мястото, където намерили отец Василий, открили меч с начертани на него цифри "666" и думата "сатана". В шинела, захвърлен наблизо, имало още един нож със същите надписи.

Монасите не се съмнявали още от самото начало, че е извършено ритуално убийство и че убиецът е сатанист. Но първият заподозрян и задържан бил манастирският огняр.

Ето и фактите, станали известни на сутринта на първия ден от Великден. Има още няколко детайли, които карат да се замислим за много неща: например лицата на закланите иноци престъпникът покрил със скуфиите им, а лицето на отец Василий - с мантията и клобука му, както се полага при погребението на монаси. За тези подробности знаят малцина. Времето за престъплението било избрано точно: наоколо вече нямало никой, охраната и милицията отдавна си били отишли. Звънарите стояли на камбанарията с гръб един към друг, което му давало възможност да се разправи с тях един по един, а виковете им, поради оглушителния звън на камбаните, не можели да бъдат чути. И тримата били убити по еднакъв начин - с един единствен удар в гърба.

След няколко дни следствието стигнало до Аверин. Не го намерили вкъщи. Било обявено издирване и той бил задържан в квартирата на свой роднина. Дошли да го арестуват, когато спял. До леглото му намерили заредена карабина. В неговия дом открили посечена Библия и книги за сатанизма.

Ето какво разказал Николай Аверин и какво може да се научи от разказите на хората, които са го познавали. Като се убедил, че съществува духовен свят, че съществуват Бог и страшният Му противник - сатаната, след завръщането си в Русия Николай започнал да чете книгите на Свещеното Писание и вероятно друга църковна литература. Но това, което било прочетено, трябвало и да се изпълнява, а за целта - да се изостави миналия живот, да се бори със страстите и злото в себе си. Това не било по силите на Аверин.

В живота на всеки човек има такива моменти, когато му се изпраща голяма, долавяна и от най-грубото сърце, помощ Божия. Но ако той не поиска с нищо да й отговори, освен с неблагодарност, ако не пожелае да живее по водещите към вечен живот закони, открити ни в Евангелието, сам се отдалечава от Бога и в духовния свят се свързва с онези, сродни на неговата паднала, злобна и страстна душа, същества, които в Църквата наричат демони и бесове. Тези същества овладяват волята и съзнанието на човека и неотклонно го водят към погибел. Често те му се откриват и видимо.

Един от познатите на Аверин ми разказваше, че той му открил своя символ на вярата. Той признавал всемогъществото на Бога, но решил да служи на дявола, който за разлика от Бога му разрешава да върши всичко, което поиска, дори насилия и убийства. Аверин споделил, че го ръководи някакъв дух, който постоянно му подсказвал как да постъпи и предсказвал събитията. В Църквата такива случаи се наричат "беснование", обсебване от бесове.

Едно от пагубните качества, насадени в народа с течение на много години напрегната и смъртоносна работа, без съмнение е духовната слепота. Нашите предци предавали от поколение на поколение като голямо съкровище вярата и познанието за Бога и законите на духовния свят, който искаме или не, вярваме в него или не вярваме, по най-решителен начин влияе върху живота на човека и съдбините на цели народи. Няма нищо по-ужасно и трагично от това да се отхвърлят този опит и знания. Такова отхвърляне неизбежно извежда цели народи на гибелния път на катастрофите, заблужденията, отчаянието и безкрайния ред от грешки, изразходва безвъзвратно силите на милиони хора и обрича на мъчения следващите поколения. Понякога обаче се срещат толкова явни случаи на въздействие от страна на духовния свят върху човешкото поведение, че при цялото ни желание те не могат да се обяснят с психически отклонения.

Ще се отвлека за малко, за да си припомня по този повод още един случай, разказан на страниците на "Советская Россия". В статията ставаше дума за убийството, извършено от ученици в град Чимкент на своя съученичка. Момчетата я довели на брега на реката, вързали я, нанесли й няколко рани и събрали изтеклата кръв. След това изпили тази кръв, а тялото на момичето скрили.

Скоро престъпниците били разкрити. На въпроса за причините на поведението им, което умът на нормален човек не побира (преди това момчетата били съвсем примерни!), те разказали, че дълго време се занимавали със спиритизъм, тоест с извикването чрез определени похвати на духовете на "мъртвите". Те беседвали с тях, задавали им въпроси, получавали отговори и увличайки се, все повече незабележимо за себе си попаднали в зависимост от своите "събеседници". Това, че те са били не "души на мъртвите", а страшни духовни същества - бесове, момчетата нямало откъде да знаят. Вероятно никой освен човека, който ги обучил на примитивен спиритизъм, не им е разказвал за съществуването на духовния свят. След известно време, при един сеанс, на момчетата се явил "мъж в черно", който им заповядал да убият православното момиче и да изпият кръвта му. Те не намерили сили да престъпят тази страшна заповед.

Както момичето, така и нейните връстници престъпници са жертви на бесовете. Спиритизмът категорично е забранен от Църквата на православните християни. Тя неуморно предупреждава и всички останали хора за страшната опасност от подобни мистични опити, водещи участниците им до самоубийства, жестоки престъпления, полудяване.

Но да се върнем към Аверин. Своя окончателен избор той очевидно направил на Великден през 1991 г. Тогава извършил първото явно богоборческо престъпление. На самия празник той се опитал да изнасили момиче. Аверин бил арестуван, признат за душевноболен и прекарал в психиатрична клиника половин година. На последното следствие той казал, че именно от този момент той решил да мъсти на Бога "за оня Великден", както сам се изразил.

Скоро духът, който го ръководел, започнал да го подготвя към най-главното, към това, заради което бил избран - той искал убийство на монаси. "Защо именно на монаси? " - питали следователите. "Защото монасите се главните врагове на сатаната". "Ако не направиш това, ние ще изгубим войната" - казвал му бесът. "Каква война?" - задал въпрос следователят. "Войната между Бога и сатаната".

Неизвестно е дали Аверин е действал сам или някой му е помагал и го е направлявал. Възможно е и едното, и другото. Във всеки случай на разпита той съобщил, че в Киев се опитал да се свърже със сатанисти. Дали е успял, дали е правил и други подобни опити - това засега се изяснява.

Той се сдобил с нож и меч. Възможно е да са му ги дали хората, които са го използвали. Но той твърди, че ги е направил сам. На меча написал знака на сатаната "666" и името на "исконния човекоубиец" и негов господар - "сатана". Същите изображения имало и на ножа. Снабдил се с карабина и патрони.

За пръв път Аверин дошъл в Оптина с карабината и ножа през Страстната седмица, във Велика Сряда, деня, когато Църквата си спомня предателството на Иуда. В душата му имало борба, той казвал на следователите, че ръководещият го бяс го подтиквал към убийство, ругаел го, укорявал го за бавността му. Но в този ден той все още не се решил да убие. За втори път отишъл в Оптина след един ден, на Велики Петък, когато се спомнят разпятието и страданията на Христа. В този ден в обителта пристигнали деца от Москва, поместили ги в една от килиите. Късно вечерта Аверин се промъкнал там. Децата спели. Той си тръгнал, без да ги буди. "Не ми трябваха деца - казал той на следствието, - трябваха ми само монаси". В нощта на Светата Пасха Аверин с карабината, ритуалния меч и ножа отново дошъл в Оптина. Казват, че го докарали с мотоциклет. Онзи, който го е возил, едва ли е знаел, че под дрехите на Аверин са скрити карабина и 60-сантиметров двойнозаострен меч.

Бесът му заповядал да търси жертва. От храма излязло огромно литийно шествие. Аверин искал да стреля в него. "Не сега, ще те разкъсат" - го спрял бесът.

Той зачакал. Службата свършила. Площадът пред храма опустял. Убиецът разказва колко неистово изисквал от него бесът да извърши всичко, което бил обещал. Той го ругаел с най-лоши думи, заплашвал го, но времето било изгубено и Аверин се насочил към вратата. И тогава изведнъж чул камбанен звън. Двамата иноци току-що се били изкачили на ниската надземна камбанария и започнали благовеста.

Аверин разбрал, че по-удобен случай от този няма да има. Сатанистът забил меча отначало в гърба на единия инок, после на другия. Покрил лицата им със скуфиите и се хвърлил да бяга към вратите на скита, които, както помнел, били отворени. Но сега те били затворени. Пред вратите се сблъскал с отец Василий. "Какво става?" - попитал монахът. "Става нещо..." - отговорил Аверин. Отец Василий се обърнал към камбанарията и тогава Аверин го пронизал с меча. След това покрил лицето му с мантията и клобука му.

Тук трябва да спрем. Ние не знаем дали той е извършвал още някакви ритуални действия, дали ги е извършвал някой друг, който също е присъствал, или всичко е било именно така, както разказва самият Аверин. Но сега това е най-важният въпрос и той остава открит. В зависимост от отговора му можем да кажем дали зад това убийство стои организация, или е действал един сатанист. Главното тук е необходимостта от обективност, основана на фактите, и съзнанието за огромната отговорност - в еднаква степен - за истината и лъжата, за премълчаването на фактите и измислянето на изводи.

Защо възниква въпросът за организация?

Несъмнено Аверин е бил напълно подготвен от ръководещия го дух - беса, към самостоятелно извършване на ритуалното убийство, към принасяне на жертва на сатаната. Но конкретните детайли на престъплението - специалният меч и начинът на убийството, ни навеждат на мисълта, че ръката на Аверин е могла да бъде насочвана не само от безплътен дух.

Ето какво неочаквано свидетелство привежда в една от своите работи свещеник Родион:

"Карл Маркс ... по време на обучението си в университета встъпил в сектата на сатанистите, приел съответното мистично посвещение и станал войнстващ борец против християнството. В стихотворението си "Цигуларят" той пише: "Адски изпарения се надигат и изпълват мозъка ми, докато не полудея и сърцето ми не се промени из корен. Виждаш ли този меч? Князът на тъмата ми го продаде." Тези редове получават особено значение, ако се знае, че в ритуала на висшето посвещение в сатанинския култ на кандидата се продава омагьосан меч, който му гарантира успех. Той плаща за него, като подписва договор с кръв от вените си, според който неговата душа, след смъртта му, ще принадлежи на сатаната".

Както и да е, ясно е едно: вдъхновител и "поръчител" на това престъпление е бил дяволът, действащ чрез един подчинен нему човек, или пък Аверин е бил използван на някакъв етап от неизвестна засега сатанинска секта.

Като изпълнил волята на господаря си, убиецът прескочил почти триметровата стена и хукнал през гората, отнасяйки със себе си само карабината. Една жена след това разказвала, че видяла бягащ "като лос" човек, който профучал покрай нея в гората. Без да спира, той пробягал 18 километра. Спрял чак в съседната Тулска област. В една къща изплашил стопаните, като стрелял в пода и поискал храна. Някъде откраднал две огледала, продал ги по пътя и стигнал до Калуга. Оттам през горите започнал да се промъква към къщи.

През това време следствието вече хванало следите му. Когато оперативната група в бронежилетки нахлула в дома, където спял Аверин, той казал само едно: "Не успях", като имал предвид или убийство, което възнамерявал да извърши, или самоубийство, което без всякакво съмнение също е било едно от предписанията на господаря му.

Изпреварвайки естествената за следователите мисъл за психическо умопомрачение, той заявил, че е извършил всичко съзнателно и моли да се отнасят с него като с нормален човек. Също така той се отказал от услугите на адвокат.

Вестта за злодейството в Оптина бързо стана известна в цялата Руска църква и по целия свят. Молитва за иноците мъченици се възнася всеки ден по всички ъгълчета на планетата, където има православни храмове.

Съдбата на Аверин ще се решава пред лицето на цяла Русия. Ще го обявят или за луд (към което дружно се скланя общественото мнение), или, ако го признаят за дееспособен, земен съд ще решава земната му съдба. Но съдът Божи се състои над него още сега. Както и да е, Господ не допуснал да се постави последна точка в дяволския замисъл за него - убиецът не сложил доброволен край на живота си. Човешката душа, която е най-скъпоценното от всички съкровища на света, все още не е изцяло в лапите му. Бог, "Който иска всички да се спасят и да познаят истината", още чака неговото покаяние.

Ще има ли покаяние? Кой ще дръзне да се моли за него, неразкаялия се сатанист, съзнателния служител на дявола, принесъл в жертва трима невинни, чисти иноци, отдали живота си на Бога и хората? Навярно само те самите - отец Василий, отец Трофим и отец Терапонт - могат както Самия Христос Спасител, молел се за онези, които са го разпънали, да молят Бога за душата на убиеца.

Сега всичко зависи от самия Аверин. Ще откликне ли той на тази последна възможност за спасение, или душата му в дяволска гордост и неспособност да повярва в безкрайната Божия любов към всеки човек ще отиде при тържествуващия мъчител, прелъстил я с "висшия път" и уподобяването на "бога", който е подготвил за нея вечни мъки, които с нищо земно не могат да се сравнят?

Ужасни са тайните на духовния свят за онези, които навлизат в него сами, отхвърляйки дръзко Божията ръка, готова да води човешката душа и във временния, и във вечния живот. Светото място - човешката душа, не остава празно. Веднага ще я грабне сатаната и ще я поведе по своя път.

Велик и безкрайно прекрасен е духовният свят за онези, които намират в себе си мъжество да противостоят на дявола в невидима бран, да познаят ужаса на своето паднало състояние и безкрайното Божие могъщество, да познаят величието на смирението и презряното безсилие на превъзнасящата се гордост. Такъв човек постига Живия Бог - Христа Спасителя.

С какво се сблъска Русия, а и всички ние, чрез тези събития? Сатанизмът, богоборчеството и съзнателното служене на дявола с всеки изминал ден се засилват в нашата страна. Това престъпление може би е най-яркият пример за това, но нека си спомним и събитията само от последните два месеца: появата на сатанистки надписи по стените на храмове в Москва и други руски градове; разстрелът на Неугасимата лампада, поставена в паметника на светите Кирил и Методи, в която се пази Благодатният Огън от гроба Господен; мъченията, зверските издевателства и опита за убийство на архимандрит Инокентий в Иосифо-Волоцкия манастир; хасидейските плакати, разлепени в Москва преди Великден, с призив да се приветства иудейският месия, онзи, чието име на езика на християните е антихрист; издевателския поздрав за Великден в "Събеседник" - порнографска фотография с пасхални яйца; в "Новый мир" и други издания - неистова клевета и потоци от злоба по адрес на митрополит Йоан (починал на 2 ноември 1995 г. в Санкт-Петербург); разпространението по цялата ни страна на най-диво сектантство. Всичко това и много, много друго е продължение на богоборчеството, което съвсем не е намаляло в родината ни.

А залелите вече всички градове на Русия порнография и рокконцерти?

Само сляп, по-точно нежелаещ да види, не ще разбере, че това е съзнателно оголване на човешките души за въздействието на най-низки страсти, че не е нищо друго освен сатанинска истерика и съзнателно призоваване на бесовете, които разпалват тези страсти, а чрез тях подчиняват на волята си милиони хора.

Всичко това са симптоми на смъртоносна болест, още по-опасна поради това, че повечето хора възприемат проявата на този недъг като нещо нормално, а често и като естествена и безобидна човешка дейност. А криминалните ексцесии на такава основа се преподнасят като плод на психическо разстройство.

Може лесно да се предположи по-нататъшният ход на събитията по оптинското дело: Аверин ще бъде признат за психично болен (а той е именно такъв, ако се гледа САМО от гледна точка на психиатрията и се игнорира целият останал опит на духовното познание), версията за възможно участие в сатанинска организация дори няма да се проверява сериозно.

Косвените улики, които биха могли да осветлят този въпрос, просто няма да бъдат осъзнати от следователите, защото за това са нужни подготвени експерти, които, разбира се, никой няма и да покани. А ако ги поканят (делото има прекалено голям резонанс), то мнението им ще си остане само частна гледна точка.

Държавата, която трябва да отсича всички прояви на сатанизъм и зверство като представляващи огромна обществена опасност, в своя порив към "демокрация и плурализъм" засега остава главен съобщник и гарант за безнаказаността на най-пагубните псевдодуховни, окултни и хипнотични веяния, а за да се убедим в това, е достатъчно само да включим телевизора.

Казано накратко, произшествието в Оптина НЯМА ДА БЪДЕ ПРИЕТО СЕРИОЗНО. Както и НЯМА ДА БЪДЕ ПРИЕТО СЕРИОЗНО развихрянето на всички други прояви на сатанизма. Също НЯМА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ СЕРИОЗНО предупрежденията на Църквата за надвисналата над Русия беда.

Въпреки това ние трябва да положим всички усилия, за да покажем на хората цялата опасност от надвисващия днес мистичен окултен геноцид.

Ние, православните християни, се надяваме не на своите сили, а на Божието всемогъщество. "Невъзможното за човека е възможно за Бога." И въпреки опитите за богоборчество в нашата страна, милиони души се избавят от робството на "княза на този век" и постигат Бога и вечния живот, постигат именно това, заради което съществува човекът.

Вярваме, че с Божията милост ще се сбъдне пророчеството, произнесено преди седемдесет години от великия оптински старец Нектарий: "Русия ще се възроди и ще бъде богата не материално, но с Духа богата, и в Оптина ще има още седем светилника, седем стълба."

Вестник "Литературная Россия", 1993, 21 май, № 20



За руската душа

Беседа с йерея Алексий Масюк

"Когато влезеш в земята, която Господ Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи; не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, ни който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти. Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог; защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал." (Втор. 18:9-14)

- Отец Алексий! Как Вие, свещенослужителят на Руската Православна църква, можете да характеризирате духовното състояние на нашето общество, на Русия?

- В богословието има такова понятие - апостасия - всеобщо и целенасочено отстъпване от Бога и Неговите заповеди и от християнската вяра. Именно такова състояние преживява сега Русия. Нито най-страшните епидемии, нито световните войни могат да се сравнят по разрушителната си сила със смъртоносното, стремително и катастрофално настъпление на окултно-демоничната чума.

- Такива думи се нуждаят от подкрепа с факти...

- Фактите са налице. Нашата страна е препълнена със сатанинска мерзост! С нея ни наводниха магьосниците-екстрасенси (такива като Кашпировски, Чумак, Игнатенко, Тарасов, Джуна, Руцко, Гараев), лъжелечителите (последователите на Порфирий Иванов, Довженко, Левшинов, Малахов, Лазарев, "баба Нюра" и други), лъжепророците (последователите на семейство Рьорих и Блаватска, Мартинов, Мохамад Сидик Афган), астролозите, шаманите, факирите, жреците и влъхвите; в нея се разхождат лъжехристите като Висарион и Йоан Береславски от Богородичния център, Марина Цвигун от "Великото Бяло братство"; "зелена светлина" е запалена пред източните религии и секти - будизма, йогата, кришнарството. Възражда се отдавна забравеното славянско езичество ("Съюз на Венедите" и всякакви подобни организации), носенето на амулети, откриват се десетки "школи за магове", агресивно се насажда култът към насилието, порнографията, безсрамната реклама, "авангардното изкуство". Всячески се поощряват компютъризацията и компютърните игри, превръщащи хората в придатък на бездушните машини. Няма нито един град, в който да не съществуват центрове за акупунктурно програмиране - кодиране "срещу пиянство"или "срещу излишни килограми", съществува всеобщ интерес към НЛО и извънземните...

Ето названията на някои вестници: "Аномалия", "НЛО", "Астрологическа прогноза", "Хороскоп", "Астрологичен календар", на телепрограми: "Вашият стил", "Третото око", "Звездите говорят", "Астролабия", "Астрология на любовта", "Екстра НЛО" и така нататък... Аз дори не говоря за различните псевдохристиянски проповедници, проповядващи в концертни зали и стадиони, училища и киносалони, домове на културата, училища и институти, за сектантите, които ни хващат за ръката на улицата или в метрото и чукат по вратите на домовете ни...

А пък когато цялата тази нечистотия, духовна "пошлост" започва да се облича в църковни форми, да се прикрепя към християнството, да използва терминологията му - става наистина страшно. Всички посочени от мен явления са несъвместими с Православието. Православната църква се отнася към тях крайно отрицателно и всячески предпазва своите духовни чада от участие и дори от интерес към областта на духовната тъма.

- Но как съвременният човек, несведущ в Писанията, да различи вълка в овча кожа?

- Истински православният подвижник живее строго по каноните на Църквата, пребивава в послушание при духовния си ръководител, стреми се с нищо - нито с думи, нито с дела, нито с помисли - да не се отклонява от пътя на спасението, начертан от Евангелието и Светите отци в "Добротолюбието". Ако пък човек нарича себе си "пророк" или "целител", а сам не живее по християнски - делата му не са от Бога. Очевидно врагът на човешкия род е станал толкова смел, или благодатта заради греховете ни е отстъпила от нас, че сатаната може без страх да се подиграва на християнските светини, на църковните форми, към които по-рано не е смеел дори да се доближи. Ето в какво е ужасът на нашето време.

- Кажете, моля Ви, какво да прави човек, който след общуване с тъмната сила в каквато и да е нейна форма е усетил, че е заболял духовно? Как да се лекува?

- Преди всичко трябва да се отиде в православен храм за изповед. Само след искрено и дълбоко покаяние може да се разкъса връзката със сатаната и отново да се съединим с Бога. След това трябва да се моли. Знаете как след отравяне се пречистват с чиста вода. Той трябва да е особено прилежен към тайнството на Причастието, към църковните служби, пости, молитви. Ето така може да се пречисти. И то не веднага. Понякога за това са нужни години...

-А може ли увлечението по лъжливата духовност да повреди не само душата, но и тялото?

- Безусловно. При човек, предал се в лапите на дявола, може да се развие всякакво заболяване - от шизофрения до злокачествен тумор, при това скоростта, с която протича болестта, е изключително висока. Аз зная за един напълно достоверен случай, когато в секта на агни-йога няколко нейни членове изведнъж едновременно и необяснимо се разболели от рак. Особено тежки последствия се наблюдават при тези, които искат да излекуват заболяването си при лечители-екстрасенси. Като правило стига се до изостряне на старите болести, или до поява на нови. В психиатричната клиника, носеща името на Скворцов-Степанов, която се намира близо до храма, където служа, се намират на лечение много жертви на "нетрадиционната" медицина.

- Мислите ли, че в Русия няма мир и благополучие, защото руският народ се увлича от сатанизма?

- Във вашия въпрос се съдържа и отговорът. Да, това е наистина така. И Русия тук не е първата. Разгърнете Библията и вие ще прочетете как Бог е наказал старозаветния Израел за поклонение на чужди богове.

Щом израелските царе се увличали от нечестието на идолопоклонството, страната веднага бивала нападана от амонитяни, самаряни, амалкитяни, филистимяни и други езически племена, които покорявали Израел и носели беди и разрушения. Когато царят, а заедно с него и целият народ се връщали към Истинския Бог, в страната бързо се възстановявал мирът и благоденствието, защото Истинският Бог огражда Своите служители и защитава от злото народа, който се е покаял. Така е било и така ще бъде винаги.

- В последно време все по-широко се разпространява антихристиянската символика. Един такъв пример са на пръв поглед безобидните динозавърчета, които могат да се видят навсякъде - в будките за сладолед, на картинките от дъвка, върху бонбони, дрехи и др. - навсякъде виждаш тези дракони. А нали на герба на Руската Държава е изобразен светият великомъченик Георгий, поразяващ крилатия змей. Има ли в цялата тази дракономания мистичен смисъл?

- Увлечението по динозаврите отчасти идва от успеха на американския фантастичен филм "Джурасик парк", където ролята на динозаврите "се изпълнява" от сложни роботи. След като този филм излезе по екраните, възникна някакъв "дино-култ", естетически фетиш на доисторическите влечуги. А изобщо драконът и змеят винаги са били символ на злото. Няма "добри дракони", няма да ги намерите и в нито една приказка. А това, че нашите деца се умиляват пред тези чудовища и играят с тях, е лошо. Така на подсъзнателно равнище се извратява представата за прекрасното и положителното.

- Какво можете да кажете за явното влечение на младежта към протестантските събрания? Защо именно в тази среда чуждите проповедници имат успех?

- Работата е в това, че съвременните протестанти (които доста са се отдалечили от протестантите на ХVI век, заблуждаващи се, но преизпълнени с религиозен плам) опростяват християнството, бих казал - оглупяват го. Не е тайна, че интелектуалното ниво на младежта на 90-те никак не е по-високо от това на предходните поколения, а по-скоро обратното. Православната вест за Христа често е трудна за възприятието им, тя изисква подвиг, борба със самия себе си. А протестантите преподнасят името Христово заедно с пошлостта на своите рокконцерти, с екстаза на слабо културни проповедници.. Това се "консумира" лесно и незабележимо разрушава вярната представа за Бога. Точно по същия начин атеизмът не се стремеше да направи от всички свои последователи, той просто извращаваше религиозните понятия и внедряваше в съзнанието на хората цинични изкривявания. А да се върнем към първичната чистота на онова, което е извратено от съзнанието, е много трудно.

- В покаянието ли е спасението на Русия?

- Само в покаянието. За това говоря не само аз. За покаяние са проповядвали и такива подвижници от миналото като свети Йоан Кронщадски, и на настоящето - като архимандрит Йоан Крестиянкин. Той казва: "Необходимо е да се разбере, че съществува съответствие между външната съдба на нашата родина и вътрешното състояние на народния дух. Както грехът е довел до катастрофа, така и покаянието може да доведе до възстановяването на Русия".

За да се служи дейно за покаянието на Русия, всеки от нас трябва да е верен на Светото Православие. Да бъде готов към изповедничество, към понасяне на гонения и житейски тегоби. А за онези, които засега само стоят на прага на Църквата, верният начин е да започнат от малкото. Да започнат непрекъснато да посещават неделните Богослужения. Ако всеки руски човек започне всяка неделя да посещава храма, то постепенно цяла Русия ще достигне до осъзнаването на това, какво е необходимо за спасението. И тогава няма да бъдат страшни мрежите на лукавия.

Беседата води Вячеслав Данилов

Вестник "Православный Санкт-Петербург", 1995, № 9.



Последование за отричане от занимания с окултизъм

В нашето време на всеобща бездуховност тъмните сили действат особено решително и неприкрито. Окултно и сатанистки учения и занимания се разляха нашироко по цялата земя. Те имат различни наименования: екстрасензорика, биоенергетика, астрология, народна и нетрадиционна медицина, кодиране, магия, чародейство, спиритизъм, парапсихология, телекинеза, контактуване с "висшия разум", хипноза, лечителство, йога и други източни култове, медитация и .., те нямат край. Но ако не се спираме върху външните им различия, всичките те са свързани от един общ източник и една обща цел - отдалечаването на човека от Бога и въвличането му в общение със сатаната. Отстъплението от Истините на Христовата църква е довело до загуба на духовни ориентири и до забравянето на елементарни религиозни знания. Вследствие на това болшинството начинаещи окултисти са искрено уверени, че окултните занимания приближават до Бога. И още повече, те пращат учениците и пациентите си в Църквата, за да приемат кръщение и да се причастяват, и често се обиждат, когато служителите на Православната църква ги критикуват за заниманията им. Трябва да се помни, че съществуват два вида магия: черна и бяла. Черната е откровено вършене на зло срещу човека, причиняване на нещастие, болест или смърт. Тя напомня убиец с опръскана с кръв брадва в ръка и затова е лесно да я разпознаеш. Бялата е друга магия, която се прикрива и маскира като добро. Хората, които се занимават с нея, често се опитват да се опрат на авторитета на Църквата и говорят за някакви лечебни сили, които владеят. Тази магия се крие зад благодушие и дори зад външна църковност така, както и убиецът може следващия път да дойде не с брадва, а като най-близък приятел и скрит зад маската си, още по-лесно да извърши черното си дело.

Днес около чародеите е широко. Река от литература на окултна тематика и източни религии залива книжния пазар. Телевизионни предавания с участието на астролози и екстрасенси събират многомилионни аудитории. В услуга на желаещите да се занимават с окултизъм изникват школи с разнообразни профили, обучението в които гарантира за кратък срок гарантирано придобиване на "свръхчовешки способности"... Но за беда цената за тези "способности" е безсмъртната душа на ученика. Сатаната винаги е бил "човекоубиец". Обръщането към него за придобиване на временни блага и необичайни способности се превръща в разрушаване на личността и общуване с тъмните и зли духове тук, в този живот, и вечни мъки заедно с него в бъдещия. Доброволното обръщане към падналите духове неизбежно довежда до мъчително робство. Демонът, дори за миг да обладае личността, никога повече не ще изостави предалия му се дотогава, докато не го оприличи на себе си и не го доведе до самоубийство. Стандартни последствия от окултните занимания са разстройствата на волята и психиката, различни видове лудост, мъчителни видения, маниакално-депресивни психози, изтощения на организма в резултат на "енергийна връзка" с по-силен екстрасенс - "вампир" и много други. Подобни явления се забелязват и у тези, които са се обръщали за помощ към екстрасенси, а също така и у такива, които от любопитство са призовавали духове на спиритически сеанси или пък са присъствали на екстазите на естрадните заклинатели. Изпитали върху себе си отрицателните последици от общуването с бесовете и ужасени от поведението си, такива хора често се обръщат за помощ към Църквата и в края на краищата все пак идват при Бога. Днес ние често можем да видим врачки, които пристъпват към изповед. Но да се отхвърли властта на тъмните сили съвсем не е лесно. Сатаната ще направи всичко, за да задържи изплъзващата му се жертва.

За съжаление дори искреното покаяние за такъв грях като заниманието с окултизъм не освобождава веднага от последиците му. Такъв човек още дълго може да изпитва върху себе си въздействието на демоните, което се изразява в периодично усилване на страстите, прииждане на богохулни помисли, изостряне на нервно-психическите разстройства, влечение към самоубийство, възобновяване на виденията, запазване на "енергийните връзки" и дори в преки сетивни нападения от бесовете било насън, било наяве. Както показва опитът, полезно за пресичането на тези явления се оказва съвършеното отричане от окултни занимания според последованието, което публикуваме тук. Отричането се извършва обезателно през време на таинството изповед, при която се препоръчва каещият се да изповяда подробно не само греховете си, свързани с окултизма, но и тези, които е извършил от седемгодишната си възраст до днес.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

След приемането на подробната изповед свещеникът не чете разрешителна молитва, а пита каещия се: "Желаеш ли да се отречеш от пагубните за душата и тялото занимания с окултизъм?"

Каещият се отговаря: "Желая това от цялото си сърце."

В: "Признаваш ли, че заниманията с различните видове окултизъм, като екстрасензорика, биоенергетика, безконтактен масаж, хипноза, "народно" лечителство, нетрадиционна медицина, кодиране, правене и разваляне на магии, чародейство, гадаене, контактуване с духове, предизвикващи полтъргайст, спиритизъм, астрология, контактуване с "висшия разум", включване към "космически енергии", контактуване с НЛО, парапсихология, йога и други източни култове, медитация, а също така и с всички останали видове окултизъм, довеждат до задълбочено общуване с падналите духове?"

О: "Признавам и се разкайвам за тези си занимания."

В: "Разкайваш ли се за придобиването, съхраняването, изучаването и разпространяването на литература с окултна тематика, за посещение на лекции и практически упражнения, за гледане на филми и фотоматериали, а също и в пропаганда и разпространение на окултното знание?"

О: "Разкайвам се от цялото си сърце и обещавам да унищожа всичката използвана от мен и посветена на окултното знание литература."

В: "Разкайваш ли се за тежкия грях на привличане ближния към окултни занимания?"

О: "Искрено се разкайвам за този тежък грях и обещавам да положа всички усилия, за да убедя подведените от мене да изоставят тези богопротивни занимания."

В: "Признаваш ли, че свръхестествените "способности" и "дарове", придобити при заниманията с окултизъм, имат за свое начало сатанинската сила и ще се откажеш ли от тях?"

О: "Признавам, че Подател на всички блага е Бог, а източникът на моите "свръхчовешки способности" са падналите духове. Признавам, че да се ползвам от тях означава да служа на сатаната и неговите ангели. Занапред обещавам никога да не прибягвам към тези "способности"."

В: "Отречи се от сатаната и от сатанинските занимания с окултизъм!"

О: "Отричам се от сатаната и всичките му дела, от всичките му ангели, цялата му гордост и всичкото му служение посредством заниманията ми с ... ( тук каещият се назовава конкретният вид окултизъм, с който се е занимавал. Отричането се повтаря три пъти).

В: "Обещаваш ли занапред да не се занимаваш с окултизъм?"

О: "Обещавам."

В: "Обещаваш ли да пребиваваш в послушание към църковната свещенойерархия и пастирите на Православната църква?"

О: "Обещавам и като доказателство за това целувам Кръста и Евангелието на моя Господ Иисус Христос. Амин."

Каещият се целува Кръста и Евангелието, а след това свещеникът прочита над него обичайната разрешителна молитва.

По аналогичен начин се изгражда и изповедта на тези, които не са се занимавали целенасочено с окултни науки, но са се обръщали за помощ към окултисти.



Преводът е направен по
Православная церковь об окультизме. Дороги, ведущие в Ад, Сатис, Санкт-Петербург, 1996
© Издателство за православна литература "Тавор" - tavor.hit.bg.
изд. Тавор



Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл

Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
www.Pravoslavieto.com