Сътворение и еволюция

Размисли на физика за тайните на сътворението на Вселената

О.В. Петренко

Чудното "раждане" на Вселената и нейната удивителна природа
Съвършенството на конструкцията на човешкия организъм
Възможността за случайната поява на човека
Свидетелствата на фундаменталната наука
Принципът на жертвената любов

Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).


Авторът на тази статия, Олег В. Петренко, е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на физиката на твърдото тяло, носител на диплом I степен от конкурса за млад учен в МГУ (Московския държавен университет, бел. прев.). Има над 40 научни публикации. И все пак този текст, както и неотдавна излязлата му книга "Уверение Фомы" (издание на Валаамския манастир, М., 1997 г.), не е анализ на религията с помощта на физиката. Напротив, сами по себе си те са опит за осмисляне от един вярващ човек на последните научни данни, които според мнението на автора ясно и нееднозначно свидетелстват за Твореца.



За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия - да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.

Днес в научните кръгове се приема, че традиционният научен метод се е изчерпал и че за да се придвижим напред в познанията си за природата, е необходимо да се потърсят и други "канали" за информация, понятията за които се заимстват от източната окултна мистика (виж също тук, бел. Pravoslavieto.com). Изправени сме пред твърде многозначителна ситуация. Посредством рационалните методи за познание днешната наука, навлязла в своята зрелост, натрупа огромен масив от системни, фундаментални знания за природата. Дългата, честна и внимателна работа на поколения учени най-сетне започна да принася своите добри плодове. И точно сега, когато науката отново възстановява истинския си облик на най-близък помощник на вярата в противовес на несвойствената и привнесена й отвън роля на противник, идва този съзнателен отказ от рационалната логика. Последната се заменя от теософията с нейната мътна ирационалност и болезнени фантазии, нямащи никаква реална основа.

Тук е уместно да се кажат и няколко думи за деструктивната роля на т.нар. брюкселска научна школа, оглавявана от И. Пригожин. Нейният основополагащ тезис носи отровено богоборчески характер: "Хаосът е причина на реда, той носи в себе си свойствата на организиращото начало." С други думи, "хаосът твори ред" сам, без странична помощ. Този мирогледен постулат е основан на неверните интерпретации на някои физически експерименти и тяхната лъжливост неотдавна убедително бе показана от теоретична група под ръководството на доктора на физико-математическите науки С. И. Яковленко [M. M. Waldrop, Science, 224, 1225 (1984)]. Наистина "за съд дойде (Господ) на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (Йоан. 9:39), но да оставим тези последните "да погребат своите мъртъвци" (Мат. 8:22).


Чудното "раждане" на Вселената и нейната удивителна природа

През XX век представата за материята като непоколебима твърд бе подложена на решително преразглеждане. Атомите, от които се състоят всички тела, са разположени на огромни в сравнение със собствените им обеми разстояния. На свой ред и те самите се състоят практически от празно пространство. Атомното ядро заема всичко на всичко само една трилионна част от атомния обем. Останалата част от това пространство е заето от електронен облак, за носителите на който твърде условно може да се каже, че имат някакъв обем. В този смисъл материята представлява от себе си по-скоро дребни острови субстанция посред океан от пустота, отколкото е онова твърдо вещество, което възприемаме със своите органи. А и природата на тези островчета - елементарни частици, е извън рамките на обикновения здрав смисъл. Според съвременните представи те следва да бъдат разглеждани като ефимерни енергийни сгъстявания, които по удивителен начин съчетават в себе си едновременно корпускулярни и вълнови свойства. От гледна точка на съвременната физика статут на реалност притежава само известна съвкупност от частици, разглеждана като енергийна среда, нито една отделна част от която не притежава пълна независимост от останалото. В този смисъл не можем да си представяме Вселената като съставена от някакви първични "тухлички", които могат да съществуват отделно и независимо една от друга. Светът е замислен и създаден подобно на огромен пъстър килим, всяка "шарка" от който не съществува отделно от цялото, но има смисъл единствено бивайки вплетена в неговата тъкан, в рамките на всеобхватното битие.

Самото понятие за вълна или колебание носи абстрактен характер във физиката. Това е просто "движение на материята" - "вълна по водата". Дори и при температура на абсолютната нула, атомите в телата не прекратяват своите колебателни движения. Наистина сега като че ли по-добре разбираме словата от Свещеното писание, че Бог е сътворил всичко от нищо, а и според съвременните научни представи Космосът е започнал своето съществуване от абсолютната пустота.

Вселената не е съществувала вечно, а има начало във времето. Самото време, както и пространството са се появили едновременно с първичната материя, тъй като са неотделими от нея. Процесът на "раждането" на света се описва от научната теория на "Големия взрив". Трябва да се каже, че този термин е изключително неудачен, невярно предава смисъла на явлението, доколкото наблюдаваният процес на увеличение на обема на Вселената по никакъв начин не може да се представи като следствие от взрив. Разширяването на света върви поразително равномерно и, в първо приближение, пропорционално на разстоянието между две типични галактически струпвания. По този начин колкото по-далеч са галактиките една от друга, толкова по-висока е скоростта на тяхното раздалечаване. Наистина твърде странно свойство за обикновен взрив.

Веществото и лъчението във Вселената в голям мащаб е разпределено извънредно еднородно във всички направления. Но взривът не може да приведе веществата към еднородно разпределение по обем. Още повече че силата, действаща върху частиците вещество в обикновения взрив, се предизвиква от разликите в налягането. Вселената - това е всичко, което съществува в материалния свят, извън нейните граници няма нищо - нито материя, нито пространство, нито време - т.е. онази "пустота", в която тя би могла да се разширява. Поради това самото понятие за разлика в налягането в този случай е неприложимо. За по-добро разбиране на проблема може да послужи аналогията с равномерно надуващия се балон, на чиято повърхност са нарисувани точки, изобразяващи галактиките. Когато балонът се надува, неговата обвивка се разтяга и разстоянията между точките се увеличават. При това самите точки на повърхността остават неподвижни. В този смисъл самото пространство между галактиките, разтягайки се, ги раздалечава една от друга, като при това разширението на Вселената по никакъв начин не влияе на отделните тела. Точно по начина, по който в разлитащия се облак от газ отделните молекули не се разширяват.

"Големият взрив" е имал съвършено ясна и с невероятна точност изчислена сила. Теоретичният анализ показва, че ако в момента, съответстващ на първата секунда по абсолютната времева скала, когато картината на разширяването вече е определена в пълнота, скоростта на разлитането на веществото се различаваше от реалното значение с повече от 10-18 част от своята величина в едната или другата посока, то това щеше да бъде напълно достатъчно за катастрофални последствия за живота: Вселената или отдавна щеше да е колабирала в изходното си състояние на "материална точка" под действието на гравитацията, или веществото в нея щеше да се разсеe. [I. Goodwin, Physics Today 37, (№ 5), 63 (1984)] Нима този баланс е следствие от сляпата игра на случайни сили!?

За пълнота на картината необходимо е да се спомене и за най-първия по време - "инфлационния" стадий от разширяването на Вселената, който е продължил всичко 10-35 част от секундата, започвайки от времето, в което е "заработил" световният часовник. И все пак за това време изведнъж появилият се от абсолютното нищо "зародиш" на Вселената успява да увеличи своя размер до 10100 пъти [М. Дентон, Эволюция: Кризис теории., Бетесди, Адлер Паблишерс, 1986, с. 336].

В древността тълкувателите на Мойсеевото Петокнижие са оприличавали свитъците му на Вселената. Разгъването им е било подобно на нейното разширение, а сгъването - на свиването й. Според едно от старите тълкувания на Библията името на Бога - "Всемогъщ" (на староеврейски "Ше-дай"), означава "Този, Който каза "достатъчно". Това тълкуване е съпроводено и от предание, съгласно което вече сътворената Вселена е започнала да се разширява с огромна скорост и тогава Бог е й казал: "Дай!" - "Достатъчно!" Може би с това завършва мигновеното и гигантско по мащабите си първоначално разширяване на пространството, което на научен език днес се нарича инфлационен стадий на разширяването. Съгласно тази научна концепция разширението продължава и по-нататък, но вече не с тази колосална скорост, а (според сценария на "Големия взрив") благодарение на първоначалния импулс, получен в инфлационния период. Температурата на Вселената започва постепенно да спада, изразходвайки потенциала си в разширяването на света.

На човечеството беше необходимо да хвърли огромни интелектуални усилия, за да достигне до непостижимия, удивителен възглед за "раждането" на света от нищото. Само че това не е новост за християните. Далеч преди появяването на научния метод за изучаване на природата, истината за сътворението на света ex nihilo е указана в Библията и потвърдена на IV Латерански събор (на Римокатолическата църква, 1215 г., бел. ред.). Бог Отец е сътворил цялото мироздание чрез Словото - именно сътворил, - защото Вселената е плод на творчески акт. Удивителната хармония, красотата и изяществото на света предизвикват у човека благоговеен трепет пред величието Божие. Бог е дивен Художник и най-велик Поет, написал изумителна поема, извиквайки от небитие в битие целия този свят.

Поетиката на сътворението ясно са чувствали и съзнавали Светите отци от епохата на Вселенските събори, отразили това разбиране в думите на Символа на вярата. Първите му редове в буквален превод от гръцки така и звучат: "Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Поет на небето и земята…" Корпускулярно-вълновият дуализъм на елементарните частици подвежда нашия свят към поетична аналогия - към представата за него като за гигантска "звукова вълна" от струните на "вълшебен" музикален инструмент. Този инструмент е в ръцете на невидим и всемогъщ Творец, който дърпа струните и поддържа "звука", чрез това опазвайки днешното небе и земя, съхранявани от Словото (2Петр. 3:7). Ако за миг спре звукът, "слегнат се вълните", то, може би, и ще се "свият небесата". От този животворен Източник се леят "звуците", привеждайки всичко от небитие в битие.




Съвършенството на конструкцията на човешкия организъм

Да, истината е, че човек винаги се е вглеждал изумен в съвършенството и хармонията на обкръжаващия го свят. Обаче и строежът на самия човешки организъм е не по-малко достоен за възхищение. Той превъзхожда по сложността си всичко останало, взето заедно.

Да разгледаме например количеството на информацията, която е в състояние да съхранява човешкият мозък. Тя се оценява с число между 1010 и 1015 бита. При това по-ниската стойност предполага, че средно 1 бит информация се съдържа във всяко от 1015 "чекмеджета" на човешката памет. Скоростта на работа на човешкия мозък се оценява с число от порядъка между 10 и 1000 гигафлопа. Минималната скорост от 10 гигафлопа се определя единствено от бързината, с която човешкото око обработва информацията, преди да я изпрати към мозъка, без да се взема предвид останалата дейност на човешкия интелект [T. Dobzhansky, F. Ayala, G. Stebbins and J. W. Valentine, "Evolution", Freian, San Francisco, 1977]. За сравнение, един от най-мощните компютри днес - Crаy-2, има скорост само 1 гигафлоп и обем на паметта от порядъка на 2х1010 бита, което е от 10 до 1000 пъти по-малко, отколкото у човека [Deley, Evol. Biol. 2, 103 (1968)].

Computer Model of the DNA Helix, www.berkeley.eduИ все пак възможностите на човешкия мозък преди всичко са ограничени съзнателно от Твореца. Поради това по-точна илюстрация могат да бъдат "по-прости" неща - например частите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), съдържащи се във всяка клетка на човешкия организъм. Те носят в себе си информация за цялото човешко тяло - от крайчеца на пръстите до корените на косата. При това способността на ДНК да съхранява информация е толкова ефективна, че всички данни, необходими за описанието на всички видове организми, съществували на нашата планета, могат да се съберат в чаена лъжичка и пак ще остане място за съдържанието на всички написани книги [D. Barrow, F. J. Tipler, "Anthropic cosmological principle", Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986].

Мисълта е, че за работещите в тази област на науката специалисти идеята за "автоматичната" еволюция, основана върху въздействията на случайни сили, изглежда просто противоестествена.




Възможността за случайната поява на човека

За да оценим вероятността за появата на човека, ще отбележим, че човешкият генотип биохомически в основата си се определя от белтъци - ферменти. На свой ред всеки белтък е кодиран от отделен ген. Всички те в организма на човека са на брой до 110.000 различни типа [D. Barrow, F. J. Tipler, "Anthropic cosmological principle", Clarendon press, Oxford University press, New York, 1986]. При средния ген, съставен от 1800 нуклеотида, само 10-20% от тях остават неизменни през времето на активността на фермента.

[Така например в експеримента по термодифузия, който се привежда в литературата в качеството му на изходен пункт за концепциите на брюкселската школа, на процеса на дифузията погрешно беше приписана ролята на източник на подреждането, докато истинска причина за възникването на порядък бяха външните въздействия. С.А. Майорова, А.Н. Ткачева, С.И. Яковленко, УФН, 1994, т.164, № 3, стр. 297-307. Бел. автора].

Макар и последното съображение да увеличава вероятността за появата на един-единствен ген за цялата история на Земята, така или иначе тя ще бъде пренебрежимо малка величина, лежаща между 4.3х10-109 и 1.8х10-217. Следователно дори цялата възраст на Вселената ще е недостатъчна, за да може във времето на съществуването й да се прехвърлят всички възможни комбинации на нуклеотидната основа.

Вероятността за случайното образуване на цялата човешка хромозома, съдържаща пълния набор от гени, просто е налудничава: тя се колебае между 10-12.000.000 и 10-24.000.000 [Девис П., "Суперсила", Москва, Мир, 1989].

Както се вижда, случайната поява на човека е не по-реална от например възможността да се набере световна енциклопедия чрез взрив в печатницата.




Свидетелствата на фундаменталната наука

Какво казва съвременната фундаментална наука за проблема за сътворението на света?

За да успеем действително да оценим нейния принос, следва да преминем от частните, изследвани от една или друга дисциплина, към по-общите категории, стоящи в основата на всяка област на знанието. Като макар и несъвършена аналогия може да ни послужи едно хипотетично дърво, всяка клонка от което представлява даден отрасъл от човешкото познание. Стволът, от който се разперват тези "клони", са фундаменталните физически закони.

В действителност съществуват всичко на всичко четири основни физически взаимодействия и от тях непосредствено произтичат всички частни закони, управляващи неживата материя. От фундаменталните взаимодействия са обусловени и структурните свойства на веществата - от строежа на атомите до галактиките. Обаче и самите тези взаимодействия са "израснали" не на празно място. Вече има положителни опити за построяването на единна теория на полето, която е призвана да обедини всички взаимодействия в едно цяло. При това все по-отчетливо започва да се избистря някакво общо положение, намиращо се в основата на мирозданието. Това е естетическият принцип на симетрията.

Днес за учените, работещи в "предните дялове" на теоретичната физика, е напълно очевидно, че светът е построен по законите на красотата. Именно идеята за красотата, която на математически език се изразява чрез законите на симетрията, "храни" цялото дърво. Като основание за такова твърдение служи фактът, че всички физически взаимодействия, както стана очевидно, по своята същност са проява и дори средство за поддържането в природата на присъщия й набор от определени скрити симетрии. Под последните във физиката се разбира неизменяемостта на законите й по отношение на някои калибровъчни преобразувания. Търсенето на такива симетрии лежи в основата на научната стратегия, призвана да доведе до по-задълбочено разбиране на същността на нещата. Предполага се, че в първите мигове от съществуването на Вселената при енергия от порядъка на 1015 ГЕВ всички физически взаимодействия са представлявали от себе си проява на едно фундаментално взаимодействие, на единна константа. Симетрията, послужила за обединяването на всички тях, е била идеално точна.

Принципите на красотата са забележими и при математическото формулиране на природните закони. Притежавайки на практика абсолютна точност, те носят в себе си строга лаконичност и изящество. Отворете който и да било учебник по физика и веднага ще се убедите в това - основните закони са записани просто, никъде няма дълги, сложни и недодялани формули. Последните се срещат само в приблизителните, компютърни сметки, твърде далеч от съвършенството.

Така при формулирането на закона за гравитацията Исак Нютон се е грижил главно за неговата функционална и алгебрична простота. Йохан Кеплер, ръководейки се от стремежа към лаконизъм, е достигнал до по-голяма точност при описанието на движението на планетите и до по-опростени изчисления, въвеждайки елиптичните орбити, и така нататък.

В историята на науката често става така, че съществено различни теории, призвани да обяснят нови явления, се потвърждават експериментално в еднаква степен. В такива случаи предпочитани са онези концепции, които са най-прости. В този смисъл принципът на простотата сам по себе си е специфично изискване при построяването на научна теория. Много известни учени са полагали простотата на хипотезите като един от най-решаващите критерии за тяхната коректност. Тук намират своя израз красотата и хармонията на самия свят.

В днешната епоха простотата на природата се разглежда като тенденция в нея към ограничаване на разнообразието. Както показват научните данни, зад различията и сложността постоянно се разкриват ритми и повторения, симетрии и инварианти. Те се изразяват в "способностите на природата", като използва ограничен набор от елементи, да създава цялото многообразие на материалния свят. В тях намира и своето последно основание и самата възможност за съществуването на законите на науката, в частност законите за запазването. А и самото призвание на науката в края на краищата се заключава в разкриването зад видимата сложност на света на неговата невидима простота. По думите на знаменития природоизпитател Ж.-Л. Бюфон (1707-1788):

"Върховното Същество, създавайки света, е пожелало да използва само една идея, варирайки с нея по всички възможни начини, така че човекът да е в състояние да се възхити на съвършенството на изпълнението и на простотата на замисъла."

Напълно невъзможно е да си представим, че всичко това е реализирано случайно. Много по-лесно е да се помисли, че в света без Творец по-скоро самопроизволно ще се извърши хаотично натрупване на безформена материя, отколкото хармоничното благообразие на стройния порядък, съвършен в своята пълнота и единство на основата на високи естетически принципи. Без Разумен, Всемогъщ, Щедър Творец - Устроител и Промислител на всичко съществуващо, здравият човешки смисъл отказва да възприема света такъв, какъвто го виждаме и с просто око, и в светлината на последните научни данни. Светът не само е построен, но и се държи от Словото Божие, поради което Божествената красота е неотнимаема от него.

По особен начин това се отнася и към човека. Както цветовете украсяват всяко растение, така и човечеството според Божествения замисъл увенчава дървото на мирозданието. Между тези "цветове" и останалите части от строежа на Вселената съществува много строга, твърда зависимост, наречена в науката "антропен" принцип. Този принцип гласи, че Вселената е приспособена за съществуването на живота и че както законите на физиката, така и началните й параметри са подбрани по начин, който гарантира неговата поява. [Линде А.Д., "Физика элементарных частиц и инфляционная космология", Москва, Наука, 1990]

Съвременната физика свидетелства: обкръжаващият ни свят е много "чувствителен" към числените значения на универсалните мирови константи, доколкото всички основни особености на реалния свят (размерите на ядрата, на атомите, на планетите, на звездите и т.н.) в крайна сметка се определят от фундаментални постоянни величини. Самото съществуване на света е обусловено от изпълнението на изключително строги съотношения помежду им. Нищожни от човешка гледна точка отклонения от наблюдаваната удивително сложна и невероятно точна числова съразмерност на значенията на мировите константи биха довели до фатални последствия за съществуващата Вселена. Природата й би била такава, че в нея животът ще е невъзможен.




Принципът на жертвената любов

И така, живата и неживата природа са построени на принципа на красотата и съвършенството. Ала в отношенията между различните части на мирозданието се открива и още едно фундаментално начало - принципът на жертвената любов. Сътворението на света е щедър, безкористен дар, в известен смисъл дори жертва от страна на Създателя, тъй като Той не иска нищо от човешка ръка, сякаш има нужда от нещо, но Сам дава на всичко живот и дихание (Деян. 17:25).

Поради това и самото мироздание носи върху себе си печата на тази жертвеност. Неорганичният свят, изтощавайки се, като че ли жертва себе си заради съществуването на растителния свят. Той пък на свой ред жертва себе си заради животинския, доставяйки му храна. Всичко в съвкупност жертвено служи на човека като майка, която го носи в утробата си и отдава всичките си сили в името на своето дете.

Най-великата жертва принесе Сам Бог на Голгота, за да спаси човека за вечния живот.

Защо и за какво съществува човекът? Може ли да живее само за себе си, за собствено удоволствие, неудържимо и хищно изяждайки природните ресурси?

"Представете телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу и това ще бъде вашето духовно служение" (Рим. 12:1), отговаря на този въпрос Св. Писание.

Кръгът се затваря. По този начин целият свят съществува според принципа на жертвената любов и служение. И затова, докато хората се стремят да изпълняват заповедите за любов към Бога и към ближния, ще е оправдано тяхното съществуване и човешкият живот ще има своята цел и смисъл.

Атеизъм
Αθεϊσμός ("безбожен")
Atheism


Логото на организацията Американски атеист (American Atheists, АА) -
една от съвременните емблеми на атеизма. The Atheist Symbol


:: Атеизъм - кратко описание
:: Мръсната дума религия Златина Каравълчева
:: Апология христианства. Критика атеизма

:: Какво е Бог? Професор Тотю Коев
:: Мисли за вярата и неверието
:: Чарлз Дарвин. Атеист ли е бил Дарвин?
:: Религията на естествениците от XIX век Проф. Панчовски
:: Възпитание в духа на християнството митр. Методи Кусев
:: Обскурантизъм: Църковната вяра и атеистическата вяра
:: Няма Има Бог (Как най-известният в света атеист Антъни Флю си промени становището) Константин Чипев

:: Въведение в Православието: Вяра, неверие, съмнение
:: Размисли на физика за тайните на сътворението на Вселената Олег Петренко




Атеизъм - кратко описание

Рибата на Дарвин. The Darwin fish. Друг символ за атеистите, тук - емблема за колиАтеизъм (от гр. "безбожие") е система от възгледи, която отхвърля духовното и религията като цяло. Един от основните постулати на научния атеизъм е, че религията и науката са взаимноизключващи се феномени.

Позовавайки се на липса на собствени свидетелства за съществуването на нематериални сили, атеистите отричат съществуването на духовни, безплътни същества. Атеистите вярват, че светът, който видимо ни заобикаля, е единствен и самодостатъчен. Вярата в Бог - Творец и Крепител на всемира и вярата в безсмъртието на човешката душа, атеистите считат за човешко творение.

Отричайки съществуването на Бог, атеистичният светоглед създава своя философия на живот без Бог. Атеизмът утвърждава първостепенното значение на човека и на човешката личност, сновавайки се на светския хуманизъм и натурализма. Широко лансираната еволюционна теория на Дарвин е едно от знамената на атеизма, въпреки доказаната й антинаучност и недоверие към нея в широки кръгове от населението.

Моралните, социални и етични устои на атеизма кристализират в учението за т.н. "основни човешки свободи" - свобода на личността, свобода на словото, свобода на самоопределението и религията и др., отстоявани и насърчавани от редица институции и конвенции. Настоявайки също за свобода от вероизповедания, атеизмът е в непримирима саморазправа с християнството от Френската революция до наши дни.

Pravoslavieto.com




Мръсната дума религия

Мръсните думи имат особено значение в социума – като изнервения клаксон на шофьор зад тебе, те за секунда мобилизират всичките ни защитни сили, действат като сигнални лампи, които ни изтръгват за малко от летаргията на унесеното ни мисловно реене. Бам! Нещастник, ето го агресорът, който иска да залее с вонята си душевното ми пространство. Освен че предизвикват микро-сътресение, мръсните думи дават повод да отприщим целия си вътрешен потенциал и да покажем какво можем. Повечето си го казваме директно на оня с клаксона отзад. Ако пък сме по-шлифовани емоционално, интелигентни тоест, ще генерализираме проблема с клаксона и ще изведем общовалидните вреди от стреса за цялото човечество. И докато се мъчим да засучем убедително червената нишка на генералната ни идея, оня с клаксона вече отдавна ни е изпреварил и не се вижда. Сиреч, и опасността е минала, и на нас ни е минало, затова си даваме команда "Свободно!".

В такова състояние на потрес ми изглеждаше нашето общество през последните две седмици, когато бе направен пръв опит за обществена дискусия относно въвеждането на предмета "Религия" в общообразователната училищна програма. Мръсната дума, отприщила защитния потенциал на обществото ни, се оказа ... религията. За да видим силата на страстите, които тя провокира, е достатъчно да хвърлим поглед на коментарите под статиите на тази тема в електронните вестници. Те ни дават спонтанна извадка на "общественото мнение", а по броя на включилите се безпогрешно може да съдим за емоционалния градус в обществото по този въпрос.

Представителни извадки на социолози, родители и философи се държаха точно като напсувани от лансирането на идеята в българското училище да се учи "Религия". И реагираха по съответния за ситуацията начин: "Ама моля ви се, в кой век живеем?!" То не бяха препратки към инквизициата и Галилео Галилей, то не бяха оскърбени лични права и свободи. Всеки взе отношение по темата – масовостта на участието в дискусиите премери рейтинг с футболната компетентност на нацията ни.

И така, в свещеното атеистично пространство на българската душа влезе агресор – неясен враг, най-вероятно с килимявка. Дори култовата фраза "Религията – опиум за народа" бе изтупана от нафтелина и се показа напълно актуална за българина от началото на 21 век. Чак образователният министър Даниел Вълчев се стресна. Той очакваше въвеждането на този предмет да вдигне рейтинга му, предвид десетките хиляди подписи, които бяха събрани за въвеждането на вероучение в училищата. А се оказа, че обществото не е готово за такава стъпка. По-зле от нас са само руснаците. Те едва тази седмица признаха богословското образование за висше. Нищо, че богословските факултети в Оксфорд и Кеймбридж са световно известни, а и няма престижен университет в света, където да не се преподава теология. Но призракът на комунизма е много витален, упорит и страда от дълбока мимикрия. Той няма да допусне обладаните от него да погледнат на религиозното мислене като на равностойно по ценност с тяхното, но ще ги държи докрай в плен на мирогледния им егоизъм и едностранивост.

Ето какво казва Солженицин при получаването на Нобеловата си награда за литература през 1970 г.:

"Светът никога не е виждал толкова организирано, военизирано и радикално злонамерено безбожие като това, което е практикувано от марксизма. Главната движеща сила във философската система на Маркс и Ленин е омразата към Бога; тази омраза е в сърцето на марксистко-ленинската психология и е много по-опасна от всички техни икономически и политически програми. Войнстващият атеизъм не е просто случайна или маловажна част от идеологията на комунизма; атеизмът не е следствие от комунизма, а е негов фундамент. Ето на този фундамент е стъпило здраво нашето общество и никой не е в състояние да го поклати от там".

На същия фундамент е стъпило и българското общество и, съдейки по омразата към Бога, маскирана като свещен атеистичен гняв, поколенията на комунизма и на прехода нямат никакви шансове да се помръднат от там. Всяко пост-явление е рожба на майка си, така и пост-комунистическият атеизъм е заченат в сумрака на октомврийската революция и сталиновия терор. С единствената разлика, че от рутината е станал по-повърхностен и самоуверен. Нищо, че е нахлузил демократични и либерални одежди – тонът на дискусиите през последните седмици показа, че само кожата си е сменил, но нрава не.

Той е все така агресивен, назидателен – изкатерил се (помним с чия помощ) на върха на ценностната пирамида и оттам рекламира себе си като последното завоевание на човешкия дух, претендира за правото да съди за всичко и за всички, без да бъде съден от никого. Пост-комунистическият атеизъм на българските либерали няма нищо общо с атеизма на европейските мислители като Ницше и Сартр – дори и на предела на богоотричането си, те спорят с Бога. Техният атеизъм е дълбоко религиозен, те водят битката на Израил с Бога, но в 20 век. Победители или победени, те не заглушават гласа на своя Първообраз в сърцата си. На финалната линия на живота си войнстващият атеист Сартр признава победата на Бога в колосалната им битка и изповядва: "Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога".

Най-смешното в пропагандните одежди на днешния български атеизъм е нескопосаното нареждане по реверите на имената на различни откриватели и учени, които би трябвало да докажат творческата му потентност. Кой ли мракобесник е казал, че "науката без религията е осакатена, а религията без науката е сляпа"? Май авторът на теорията на относителността беше... Всъщност истината е, че на пръсти се броят атеистите сред известните имена на човечеството и дори през 20 век – златния век на атеизма, те остават малцинство. Но малцинство шумно, агресивно и много обидчиво. Един клаксон е достатъчен, за да покаже на какво е способно...

Що се отнася до младото поколение, в момента то няма възможност за избор. Приобщаването към религиозната култура на човечеството е напълно невъзможно за него, тъй като пътят в тази посока е безнадеждно задръстен от атеизма на няколко поколения. А и потребителската вакханалия на модерното общество не допуска нито миг тишина, за да издигне поглед малко по-нагоре от поредния Мол. Въвеждането на "Религия" в българското училище ще даде на младите право на избор – не че всички ще се възползват от него, но ще има и такива, които ще се изненадат да открият нещо по-различно от чалгата, кеча и шопинг-терапията. Този предмет ще бъде много по-полулярен сред учениците от часовете по психология, философия, етика и т.н. измислени учебни предмети. Стига да не се опорочи от мисловния провинциализъм, от който страда българската църковност през последните десетилетия.

Религията е атрактивна за младите хора особено в тийнейджърска възраст, когато те изграждат света си и все още не са образцовите завършени потребители на стоки и услуги, към което цялата етика и естетика на обществото ни ги призовава. Спомням си, че като ученичка, израснала в класическото атеистично комунистическо семейство, темите за религията винаги ме поразяваха с другостта и различието си, а в онези години те едва се промъкваха през бетонните зидове на атеизма, опасали училището ни. Днес нещата не са по-различни.

И като епилог, ето как Елиът си представя некролога на ХХ-ти век: “Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф". Предвид актуалната правителствена инициатива за превръщането на България в огромно голф игрище, горната епитафия си звучи съвсем по български...